В предлагания сборник са включени словата и спомените от двете юбилейни чествания, както и други материали, които бяха предоставени от авторите – дългогодишни сътрудници и колеги на акад. Балевски, също и членове на академични институти, които са го познавали или непосредствено са работили с него.
Тези два форума показаха убедително, че влиянието на личността на Балевски е много по-широко, отколкото в БАН и в научно-техническите среди – то има широки обществени и хуманитарни измерения, които магнетично привличат към неговата светла личност различни по професия и обществено положение хора.
И двете чествания преминаха под мотото „Балевски – мъдрецът“. Мъдрец е ключовата дума, която най-пълно и най-точно характеризира живота и творчеството на този голям българин, патриот и демократ, радетел на каузата за оптимистично развитие на българския народ. Така по естествен начин се роди заглавието на този сборник.
В представения том са включени спомени за човека Балевски от хора, които са работили с него, като са описали характерни случаи през различни периоди от неговия живот. Те са от различни среди – учени, писатели, общественици, инженери, представители на хуманитарни и обществени науки, и просто негови съратници и почитатели. Някои от тях вече не са сред нас – акад. Г. Близнаков, акад. Р. Каишев, акад. П. Зарев, Божидар Динков… и др. Сборникът не претендира за всеобхватност в представяне на личността на акад. А.Балевски – това сега едва ли е възможно. Той не е и изследване на научно-инженерните постижения, нито на хуманитарните възгледи, или пък на научноорганизационните успехи на акад. А. Балевски. Такива изследвания предстои тепърва да се появят. Те трябва да имат комплексен характер, обхващайки различни страни от неговата разностранна дейност – изследователска, инженерна, организационна, държавническа.
Академик Балевски беше диалогичен човек, умееше да общува, да създава и развива контакти, да убеждава и привлича. Всеки раздел в структурата на сборника започва с негови мисли, извлечени от публикувани книги с интервюта („Тревоги“, 1995; О. Загоров. „Насаме с академик Ангел Балевски“, 2000), което е в съзвучие с тази негова диалогичност. Струва ми се, че запознаването с публикуваните тук спомени ще даде на читателя по-ясен образ на академик Ангел Балевски, отколкото всякакво друго представяне.
Ако предлаганият сборник подтикне към появата на нови изследвания, то може да се смята, че неговата роля като катализатор за един обхватен поглед към личността и делото на академик Ангел Балевски ще бъде изпълнена.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |