Българската драма между двете световни войни. Майстори (Рачо Стоянов), Големанов (Ст.Л.Костов).

В немногобройните случаи, когато обсъждаме постиженията на българската драма от по-близкото или по-далечното минало, се убеждаваме, че тя не е периферно, съпътстващо литературата ни явление, а изключително динамично културно пространство със свои творчески закони и перспективи. Но най-сигурният и най-естественият начин драмата да преодолее сянката на литературата си остава обетованата земя на сцената под светлината на прожекторите.
Двойственият живот на драмата - литературен текст и сценична реализация - отдавна занимава специалистите. С течение на времето те като че ли негласно се споразумяват и „поделят" своя обект: литературният критик, без да игнорира драматургичните качества на текста, съсредоточава вниманието си върху словесната структура и нейната литературност, а изкуствоведът го преценява предимно като драматургия, като режисьорска интерпретация, сценографски решения и актьорска игра. В периода между двете световни войни, с малки изключения, литературната критика поема и двете функции. Днес литературоведът и изкуствоведът периодично, в мълчаливо съгласие, нарушават демаркационната линия на специализираното говорене за драмата като литература и като театър. Друго не би могло и да бъде, тъй като става дума за най-древното и най-синкретичното изкуство, единяващо слово, действие и музика.
За сравнително краткия период в развитието на българската култура между Първата и Втората световна война драмата и театърът постигат забележителни успехи. Театралният афиш откроява три ярки имена - Ст. Л. Костов, Рачо Стоянов, Йордан Йовков. „Асистира" им - на теат-ралната сцена и извън нея - трудно обозримо множество от популярни й малко известни кандидати за литературна и театрална слава.

"Майстори" не е битова творба. Всички клиширани от рода на битова и любовна не само стесняват нейните рамки, но я принизяват и като философско-творческо произведение със своеобразна идейна насоченост. Една драма дали е битова или не, не се определя от обстановката, а от проблемите, които са поставени и разрешени в нея. А проблемите в "Майстори" са общочовешки, валидни за всички времена и всяка нравствена личност. Самият факт, че въпросът за изкуството стои в основата, определя и нейния характер. Тъкмо тук трябва да търсим и нейната философска същност. Защото философското не е във философстването на старците, нито в интимните спорове на Найден и Живко, а в онази сложна тъкан на драмата, която поражда взаимоотношенията, в смъртта на Милкана, в отмиране на едно изкуство и пораждане на друго, което е и концепцията на автора.
"Майстори" е психологическа драма, изградена върху богати фолклорни наблюдения, без да се изпада в сантиментални и романтични преживявания. Може би когато говорим за взаимодействие между фолклор и литература и за художественото интерпретиране на нашето народно словесно богатство в личното творчество, ще трябва да поставим на едно от първите места именно тази пиеса.
(Из Книгата "Рачо Стоянов. Литературно-критически очерк" - С., 1984 г.)

Мястото на "Големанов" в ценностната йерархия на новата българска литература е измежду най-острите и мащабни произведения на критическия реализъм, при това в една област на комедията и сатирата, в която не само нашата, но и редица други литератури нямат много постижения. Големанов е страшен, една зловеща и смехотворна фигура, родствена с Алековия Бай Ганьо.
(Из "Театралните постижения на Големанов" - Литературен фронт, 1978., №35)

Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe

търсeне по м/у думите моля въведете търсената дума Заглавие Автор Издател Описание ISBN иили