Според Ангел хората бяха простаци и животът постоянно доказваше това му убеждение. Особено съседите от кооперацията. Добре, че не му се налагаше да ги вижда често. Работата, с която се хвана, беше мизерна, но заради нощните смени не му се налагаше да се разминава със съседите си, за които твърдеше, че са пълни дебили.
Нощем си прекарваше времето в компанията на една машина за белене на картофи и няколко посърнали от безсъние женици, но с тях общуваше само мимически, заради постоянния шум. Благодарение на Ангел, на здравия му гръб и търпеливата му душа, доста хора ядяха готови салати – руска, италианска, европейска и най-вече картофена. Понеже постоянно му се спеше, беше свикнал да пие по десетина кафета на смяна, а когато на другия ден се събуждаше в ранния следобед, пак почваше да пие кафета, защото пак му се спеше. Така се движеше Ангел през живота – едър, със смъкнати дънки, а в ръка с чаша двойно кафе, силно до синкавост. От постоянната борба със съня веждите му бяха повдигнати, очите – примижали, а челото – набръчкано като на мислител, който в миг на прозрение пита света накъде отива.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |