В книгата тъжни случки за възрастни хора са разказани така, че да бъдат разбрани и от малки деца. Теми, които плашат възрастните и за които те предпочитат да не говорят, тук са посрещнати открито и с грижа. Феите и говорещите животни ще обяснят на детето и какво е да се родиш неповикан, и какво е да загубиш отрано майка си, и какво е да се чувстваш не на място в дома, който всъщност е единственият ти дом. Родителите също ще се почувстват по-добре, докато му четат книгата. Защото някой ще е казал на приетото от тях дете думите, които може те самите да не са намерили. Тези думи обаче ще припомнят не само загубата, но и щастливата среща; не само страха, че си ненужен, но и радостта, че си неповторим, достоен за обич и желан.
Трябва ли тези приказки, предназначени „за осиновени и осиновители“, да се четат само от осиновени и осиновители? Едва ли. Приказката си е приказка – чрез съдбата на героите си тя просто ни показва какви неща се случват и как да ги превъзмогваме. Тя подготвя за живота, предупреждава, показва колко трудно се пораства. А от това всеки – бил той осиновен или не –
ще има нужда.
Кристин Димитрова
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |