Вътрешната свобода на човека и твореца Вазов дразни лявата критика. От привържениците на социалната и тенденциозна литература Вазов е упрекван заради своя отказ от политичността, творчеството му е определяно като дребнотемие, а неговите възторжени описания на българската земя като човешки и авторски егоизъм: неоправдан стремеж на автора „да се рее" за свое удоволствие из планините и горите, да избира пейзажите, на които благоволява да се наслади и да разказва за своите възторзи. Очевидно трябвало е да минат десетилетия, за да бъдат изживени всички увлечения и „школи", за да разберат българските читатели и критици какво огромно богатство са за нашата литература пътеписите на Иван Вазов. С Вазовите описания българската земя получава своята поетична география. Големите събития в живота на нацията се ситуират в една точно определена местност, стават зрими и осезаеми. Българите получават една „памет" за скъпите тям местности, които времето безмилостно преобразува. В литературата ни навлиза една свежа, емоционално приповдигната проза, която съперничи с най-добрите образци на реалистичната пътеписна литература.
СВЕТЛА ГЮРОВА
Съдържание
ВЕЛИКАТА РИЛСКА ПУСТИНЯ
В НЕДРАТА НА РОДОПИТЕ
МУСАЛА
ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ
БЕЛЕЖКИ
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |