Суровата сила на тази книга ни среща с големите и вечни теми на поезията – любов, болест, смърт, лудост. Яркият личен почерк на Лозанов е насочен към други съществувания и към социална диагностика, каквато срещаме рядко дори в прозата, но прави това със специфичната способност на поезията да концентрира цели романи в няколко думи. Като в този образ:
Лицето ти беше направено
от целувки, предназначени за друг.
Миглена Николчина
Харесвам горчивината, която се доловя в много от стиховете. Горчивина, която обаче не пропада нито в отчаянието, нито в самосъжалението. Подкрепям също усилието да свързваш малкото с голямото; личното със социалното; интимното с политическото; телесното с космическото; Перловската река с Чикаго…
Особено ме провокираха стиховете от Щатите, заради опита от челния сблъсък с чуждия език и култура...
Кирил Василев
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |