Понякога трябва да си мръсница, за да оцелееш. Понякога само това е опората на една жена. Всичко, което съм извършила, беше от любов… любовта на всяка майка към децата й. Най-силната любов, която съществува на света, а също и най-страховитата. Няма по-голяма мръсница от майката, уплашена за децата си.
Долорес Клейборн ще разкаже историята си.
Само дето от полицията не очакват тъкмо такава история.
Долорес Клейборн ще направи самопризнание…
Ще разказва бавно. Няма да позволи да я пришпорват. Ще го направи по своя си начин, без да спестява подробностите и да щади чувствата – своите или на когото и да било.
Това е истината, цялата истина и нищо друго освен истината. Истина, която отвежда до пределите на мрака.
Тя е грубовата, цапната в устата и може би малко огорчена… но пък е смела и находчива: винаги знае какво да направи от лимоните, с които животът непрекъснато я замеря. Вместо да мрънка, Долорес се бори, а когато убийството е единственият вариант, ами… тя убива. И разказва онова, което човек споделя само когато вече няма какво да губи.
История, каквато може да се роди само във въображението на Стивън Кинг: за силата на майчината обич и за ужасяващите й последствия… за нямата ярост, способна да превърне любовта в омраза, за мрачните тайни и грехове на пуританското общество.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
RSS |