За повече от половин век писателска дейност, в превратни и неспокойни години. Елин Пелин написа няколко
момчета с разкази, повести, хуморески и хумористични
стихотворения, детски поемки и детски романи, така различни по тон и жанр, че публиката, смаяна от едни, сниз-
ходително отделяше други в оная част на съзнанието, където битуват дреболиите и анекдотите. „Гераците" и някои
разкази влязоха отдавна във всички представи като неотменна част от класическата българска литература, а „Отечество любезно", „Пижо и Пендо", „Нане Джурова Грозданка" и една дълга поредица българановски истории умряха заедно с някогашните вечеринки и утра. Ние започнахме все по-често да виждаме Елин Пелин в неговите големи книги — разказите до 1912 година, „Земя", „Под манастирската лоза" — и той се сдоби с клиширани и гръмки
определения — „певец на селската неволя", „художник на
българското село", достойни единствено за патетичното
перо на д-р Кръстев. Сега няма нищо написано върху Елин
Пелин, от прогимназиалните христоматии до докторските
дисертации, което да не се подслонява под дебелата сянка
на тия определения и като го нарежда заслужено до големите писатели в българската литература, придава малко
тържествен блясък върху тогова, който цял живот се бе
стремял да „орезилява" всяка „тържествена тупурдия".
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |