„Казват, че великите дела се пазят в сърцата на хората,
а чудесата – в Божието...“
Годината е 927-ма. В мрачно подземие живее уродлив божий неверник, образован изгнаник, който ще разкаже тази история. История за призванието, което малцина щастливци откриват. За избора между любовта и обречеността пред дълга. За съкровена тайна, пазена в сърцето на велик народ. История за тайнствата на българската азбука и скритата в нея сила.
Романът пресъздава важно и велико време, в което не армиите, не земите, нито дори религиите дават контрол и власт, а силата на азбуката. Това е епохата на Походите на буквите, за които никой не е разказал. Време, в което наказват със смърт за използването на писмена, различни от признатите от империите. Време, в което българският народ въпреки всичко се изправя да защити буквите си. Благодарение на него, на хилядите му жертви и на апостолите на буквите днес милиони хора по света и десетки езици използват кирилицата - българицата. Днес тя е и третата официална азбука на Европейския съюз.
Разказът започва с най-малкия син на великия български цар Симеон, Баян, който учи в Магнаура. Принуден да търпи подигравките и високомерието на ромейските аристократи, той гордо носи титлата български княз и живее за откраднатите мигове в присъствието на Мария. Внучката на император Роман Лакапин е тайно влюбена в младия българин. Тя знае, че това е невъзможна любов - рано или късно животът й ще бъде разменен за мир. Въпреки всичко обича. До деня, в който острието на императора не посича грамадна каменна статуя. В миг светът им рухва. В този ден цар Симеон умира, а на престола се възкачва синът му Петър. Слаб духом, отдаден на книгите и размислите за Бог, той няма волята да спре амбициите на майка си, която предлага на Роман Лакапин договор за мир, залог, за който да стане Мария. Баян обаче не ще се спре пред нищо, за да защити любовта си. А битката за нея ще го сблъска с изненадваща тайна, която твори чудеса. Тайната на буквите. Легендата за кръвта, която тече във вените ни. За борбата и волята на един народ да бъде себе си, да бъде силен, да бъде Български народ.
„Това е роман за магичната сила на писмото, изригваща щом и където буквите се появят.”
- Д-р Соломон Паси, председател на Атлантическия клуб в България
„Ази, Буки, Веди – свещени букви, направили ни народ, устоял през мрачното Средновековие и Османското иго. Омраза, кръв, интриги и любов съпътстват величавата битка азбуката да ни даде силата България да пребъде през вековете. Прочитайки тази книга, ще се почувствате горди, че сте българи.”
- Проф. Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт
„С романа си Людмила Филипова е вградила поредната тухла във вековечната сграда на българското.”
- Доц. д-р Леандър Литов, ръководител на българския екип в Европейската организация за ядрени научни изследвания (ЦЕРН)
„Людмила Филипова посяга към различни исторически епохи и географски реалии без излишна плахост и забърква интригуващи сюжети със замах и дързост.”
- Алек Попов, писател
„Увлекателно и дръзко Людмила Филипова ни повежда из нашето минало. Исторически фигури оживяват пред нашето въображение, оплетени в изкусна мрежа от премеждия, една голяма любов и битки за власт. Битки, които не се водят просто на бойно поле, а в светилища на писмеността, повдигайки важни въпроси. Битки, за които искаме да знаем още.”
- Зорница София, режисьор
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
