ТОЗИ РОМАН Е ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА СЪБИТИЯ, КОИТО ВСЕКИ МОМЕНТ МОГАТ ДА СЕ СЛУЧАТ!
КОЙ И ЗАЩО?
Джо Ласитър е собственик на голяма детективска фирма. Една нощ
се събужда от телефонен звън и научава, че е останал без роднини.
Сестра му и малкият й син са изгорени. Всички опити на полицията
да разбере смисъла на деянието остават безуспешни.
ВЪПРЕКИ ЗАБРАНАТА
Ласитър се заема със случая, който го отвежда по целия свят.
В хода на разследването той се натъква на мощна организирана
сила, която неумолимо пречупва неистовите му усилия да накаже
престъпниците. Сериозните му връзки и познанства в различните
служби не му помагат особено и той се озовава в ролята на
ПРЕСЛЕДВАНИЯ ПРЕСЛЕДВАЧ.
Кой и защо извършва поредица от абсолютно безсмислени,
на пръв поглед, убийства. Ще надхитри ли преследвачите си
Джо Ласитър. Пригответе се за шеметно пътуване в дебрите
на един напълно непознат свят, в който всичко противоречи
на нормалните човешки представи за световен порядък.
ЗА АВТОРА:
Джон Кейс е псевдоним на известен репортер и автор на документални книги
за американската разузнавателна общност. Жител е на Вашингтон и е
собственик на компания, специализирана в международни разследвания.
Мнения за тази книга
Иван Златарски -Отава
Анотирах миналата година тази книга за изд. "Бард", в резултат на което беше взето решение да бъде издадена и ми беше възложена за превод. Предлагам на читателите на тази рубрика частта "Оценка" от моята анотация, довела (надявам се) до това тя да се появи на сергиите:
Това е от онези книги, които ти се иска да разкъсаш и да натъпчеш наведнъж всичките й страници в главата си, а след това да отидеш в книжарницата и да си купиш втора такава, после трета и т.н… В Amazon.com имаше 108(!) отзива за нея (за никоя от анотираните досега от мен книги не е имало толкова, виждал съм максимум до 50-ина). Мненията на читателите се люшкат между тоталното отричане (“плоска”, “недопустимо предсказуема за трилър”, “с доста глупав главен герой за шеф на детективска агенция”, “с невъзможни извивки на сюжета” – от рода на забравеното в продължение на 150 страници писмо на Барези, - само и само за да се стигне до логичния предсказуем край) и хвалебственото й превъзнасяне. Ето два от тях: (1) “Дадох тази книга на моя бивша колежка, която ми се обади от Палм Спрингс във Вашингтон, и ми остави следното съобщения на телефонния секретар: “Мислех, че сме приятелки! А ето че сега мъжът ми иска развод, защото, виждаш ли, не съм искала да се откъсна от The Genesis Code! А аз вече очаквам с нетърпение следващия роман на Джон Кейс. Съпруг мога да си намеря винаги и навсякъде, но е дяволски трудно да намериш книга, която не ти се иска да свършва. Весела Коледа и честита Нова година”. (2) “Има книги, които се четат заради литературните им достойнства. Има и други, които четеш заради истинското наслаждение, което ти доставят. Тази книга е от втората категория. Не се задълбочавайте в недостатъците й – вярно, има такива. Но положителните й страни далеч превишават отрицателните. Отпуснете се и й се насладете. Заговорът е грандиозен, а темпото – задъхващо. Това просто е захарно петле за мозъка. Излишно е да се търсят други сравнения. Свалете от прашната лавица Стайнбек или Хемингуей, ако сте се затъжили за великото литературно наследство. Но ако искате само да си доставите една-две нощи неподправено удоволствие – прочетете тази книга”). И така 108 отзива (казах има и доста по-язвителни) със средна оценка 4 (от 5 възможни) звезди. Е, аз бях от нещастниците – удоволствието ми продължи не две, а само една нощ! Моето мнение: това е превъзходен трилър, написан не толкова в стила “кой го е направил” (whodunit), а “защо е направено” (whydunit). Е, има някои дребни пропуски: в Рим се намира базиликата “Свети Петър”, а не катедралата, забелязах грешки в транскрипцията на курсивираните италиански думи – което е малко изненадващо, защото американските писатели като правило нямат проблем с италианския – и в дадените уж на чешки фрази на съсипания съпруг на една от жертвите – това вече е обяснимо, макар и не задължително извинимо. И независимо от това, че е нарушено основното правило на истинския трилър – разкриване на истината на последната страница, - авторът (всъщност Джон Кейс е литературен псевдоним) е проучил добре фактологическата основа на романа, действието е раздвижено (на доста места из Америка и Европа), напипан е точният баланс между диалог и текст без пряка реч, линията по търсенето на истината е предадена с похватите от добрите образци на чисто детективския (или полицейско процедурния) роман, сюжетът е логичен и предприеманите стъпки следват естествения си ход. Имам само две забележки: първата от тях е наистина недобре обмисленото и абсолютно неправдоподобно “забравяне” (от шеф на детективска агенция, който е длъжен да не пропуска далеч по-малки подробности) на предсмъртното писмо на Барези за невъзможно дълго време, явно само и само за да бъде използвано като аргумент на финала, и (2) безсмисленото (от гледна точка на сюжета) протакане със 100-150 страници на романа, само заради перипетиите по издирването на Мери, което всъщност е ненужно за разкриване на загадката (тя вече е станала ясна за всеки читател, освен за Джо) – понеже така или иначе е предвидено решението да получи окончателно потвърждение от злополучното писмо, независимо дали Мари ще бъде намерена или не. Да, героят е самотен и му е време да се задоми, да, Джес трябва да бъде спасен, да, Мери е красива и нетипично умна за холивудска звезда, зарязала славата в зенита на кариерата си, да… но от гледна точка на формалното построение на сюжета, последните 150 страници (след връщането на Джо Ласитър в САЩ) са просто излишни. Точно тук задъхващото до момента темпо на четене малко се забавя и в крайна сметка остротата на въздействието леко се тушира. Романът в известна степен повтаря (донякъде) основните моменти в "Кръвта на агнеца" на Томас Монтелеоне, а по мнение на един от далите отзив в Amazon.com прилича, но с много отстъпва на Holy Blood, Holy Grail (не съм я чел) – друг теологичен трилър, развиващ се около не по-малко смайваща хипотеза, но с много по-интригуващо и експресивно поднесен сюжет.
Vladimir Krivoshiev -Varna
Mnogo dobra kniga. Izpulnena e s mnogo misteriq. Prez cqloto wreme dargi chitatelq w napregenie. Zaslugawa si da se prochete!
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |