Исках да разкажа за гласовете, за тишината и за шума на думата, за скритата й сила, за досадатаи ужаса, които носи. И за своята вяра в живата енергия на писаното слово, за истинската книга. Какво страшно оръжие е в ръцете на спекулативния ум и какво спасение свише за човека, от сърцето на човека.
Тирани, сектанти, пророци и проповедници - отляво и отдясно, - всички залагат на думата. Отвред, всякога. И днес Думите се огъват от блясък, мъка и надежда. Или пълни с въздух се пукат пред очите ни като мехури. Но как жадно ги поглъщаме, щом носят истина с любов.
Любен Петков
Като писател от бисок мащан Любен Петков е майстор в боравенето с езика, ревръщайки незначителни факти в трайни образи, в словесна дълбина.
Всъщност кой друг освен твореца - Й. Йовков, Eм. Станев, Л. Петков - би превърнал от простичката ловна сцена притчов разказ за вота как капките кръв на мъртвата птица залепват в душата. Творецът е този, който остава насаме с ценностите. Ценностите, които пронизват съвестта, гърчат душата, но водят и до очистение.
Проф. Антония Велкова-Гайдаржиева
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |