К. идва да се съветва за някакъв шантав телевизионен проект и ме пита дали не е постъпил глупаво.
„Виж сега, какво е глупост, какво е да не си с целия си - казвам. - По правило публикуват дневници поне 20-30 години след смъртта на авторите им. А пък аз го правя сега, ето това е истинска лудост. Ще бъде голям късмет, един ако остане доволен от прочетеното..."
Обаче, от друга страна, това не означава ли, че съм не напълно мъртъв?
Какво е писането на дневници?
Може би една фраза на Т. Джеферсън Паркър, казана макар и по друг повод, хвърля някаква светлина.
Тя гласи: „Ужасна празнота е да видиш, как собствената ти история се разпада..."
Дали тези думи са напълно справедливи?
Не съм съвсем сигурен.
А и имам време - все още съм стигнал само до 2004-година.
Какво спестих от дневниците си?
Не малко неща. В самото начало споделих, че е лудост това, което правя.
И, все пак, не отидох до края. Всичко все още не може да се каже.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |