Заекът и неговата мечта
Поема за живота
І
В своя живот този заешки чичко
от зеленчука опитал бил всичко.
Тикви разсаждал и орехи брулил,
морковил, зелил, марулил и дюлил.
Верен съпруг и баща – юначина
на половината детска градина,
кротко помахвал с уши помъдрели
в бавните и благодатни недели –
скромен владетел на цъфнало царство,
майстор на пролетното градинарство.
Мария Донева (38 г.): Аз не съм заек, но тази поема е също и за моята мечта – да имам семейство и да живеем в любов, разбирателство, доверие и радост.
Това е от тези мечти, които не трябва да спираме да мечтаем, дори и след като се сбъднат, защото семейството е като градина. То се нуждае от всекидневни грижи, за да се запази, да расте и да цъфти.
Освен това аз също искам да видя морето безбрежно.
Рада Пандева (11 г.): Прочетох книгата – не мога да опиша колко ми хареса! Страхотна е! Много ми харесва, особено „Зайо боок” и „BG-Зайка”
Библиотека „Родина” – Стара Загора (153 г.) : Имаме си я, кътаме си я, толкова е изящна, че не спираш да я разгръщаш, а като я прочетеш, ставаш въздушнолек.
Ивайло Иванов (39 г.): Много се радвам, че този чудесен текст за зайците ще стигне до много хора! Мен лично ме разплаква от умиление. Вече няколко пъти си го препрочитам. Може би малко се разпознавам в него, затова...
Христина Чопарова (36 г.) : Докато четях заешката поема, изведнъж усетих как се смалявам, смалявам... и подскачам из бостана с динки и марулки, докато накрая заспя на плашилото в джоба.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
RSS |