Драги наши верни читатели,
Вероятно като пламенни почитатели на Стивън Кинг
вече сте прочели всички (или почти всички) негови романи и знаете, че си струва труда. След като прелистите
последната страница на „Малко след залеза", ще знаете
още нещо - че Кинг си остава и некоронованият крал на
разказа. С всяка следваща дума, с всеки следващ ред
започваме да се чувстваме като мушици, впримчени в
паяжината на повествованието, което обаче ни доставя
безмерно удоволствие. За Кинг границата между живота и смъртта много често е мъглява, а онова, което
поддържа целостта на крехката действителност, всеки
момент може да рухне. Оттук и умението му да ни държи в напрежение и да не ни оставя да заспим, докато не
прочетем и последната дума.
Сама по себе си всяка история е шедьовър, поразяващ не само със сюжета, но и с усещането за съпричастност към героите - обикновени хора, попаднали в
необикновени ситуации.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
