Сборникът съдържа 29 разказа, писани в различни периоди от живота на автора. Обединяващото между тях е, че всеки се чете на един дъх и поражда апетит за още. В прозата на Бонев гротеската, метафората и хиперболата вървят ръка за ръка, за да създадат ситуации и герои, които едновременно са реални и могат да бъдат докоснати, но в същото време съществуват и в паралелни измерения, изградени от чувства, емоции и възприятия.
Ако се опитаме да потърсим някаква запазена марка в разказите на Бонев, то несъмнено това е един особен вид неочакван край. Той е естествен завършек на повечето от неговите произведения. Навсякъде този край е различен и непредсказуем, като същевременно преследва някаква скрита, но много здрава вътрешна логика. Последните думи или изречения те карат да преосмислиш всичко прочетено отново и да го възприемеш по съвсем различен начин.
Стефан Бонев е роден на 4 април 1961 г. Живее и работи в Пловдив. Освен като писател, се изявява и като журналист, и като специалист по PR. Публикувал е свои разкази още от студентските си години в столични и пловдивски издания. През 2003 година живеещата в САЩ Зоя Маринчева попада на негови произведения в интернет. Следва поредица от преводи на негови разкази в годишното сп. "Two Lines" и в антологията "Thresholds", която е финалист в конкурса за превод на Texas Institute of Letters. В рецензиите стилът на Бонев е сравнен с този на Гогол, Борхес и Кафка.
През 2005 г. излиза първата книга на Стефан Бонев – “Разкази за двама”(ИК “Марица”). В предговора си към изданието проф. Огнян Сапарев заявява следното: “Тези кратки разказчета, тези "игри на перото", могат да сепнат всеки разглезен от популярни четива ленивец.” През същата година “Разкази за двама” грабна една от общо трите номинации за престижната награда Пловдив в областта на литературата.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |