Най-после един наистина млад 25 (а не 45) годишен поет, връстник на демокрацията, незаразен с робство и предостатъчно талантлив, за да няма нужда да псува, за да бъде забелязан. Напротив, стъписва ни със своята спокойна самоуверност:
Никога не забравям, че мога по-добре.
Каквото и да правя, никога не казвам
„Край”. Така вървя напред в своя
ритъм: повече, отколкото мога да понеса,
повече, отколкото всъщност искам...
Стефан Цанев
Зарадва ме писането на Васил Балев. Не заради неочакваните интонации, теми, дързости: обратното, той спокойно избира своето движение (което се пресича или не със заявяваните от други талантливи връстници посоки). Дъждовна книга за загуби преди да са се случили и за "нещо по-добро от всичко,/което се случи дотук". Гласът му подсеща как се отстоява - без друго съобразяване - разбраното и разгаданото, знаене и предусещане... Спасяване.
Екатерина Йосифова
Има много стихослагатели, поетични творци и творци венценосци, музогонци, музострадалци и какви ли не още - направо се обърквам понякога...
А Васил Балев е поет. То е абсолютно сигурно и достатъчно. Освен това е един от най-вдъхновените ездачи на ритъма, които съм срещал. Придружете го, увлекателно е.
Бойко Ламбовски
Толкова топлина в студа. Не очаквах.
Георги Борисов
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
