При все това обаче в края на краищата се убедих, че един свидетел, пък било той и недостоен, който е узнал истината за някой съдебен процес, е длъжен да я каже с надеждата, че тя ще привлече по силата на собствените си заслуги вниманието, което той не може да очаква за своите.
И така, оказва се, че знам по някакво чудо истината за най-оспорваната и най-отдавнашна теза: Бог съществува.
Аз го срещнах.
Срещнах го неочаквано, бих казал случайно, - ако случайността има място в подобен род невероятни произшествия, - с изненадата на минувача, който на отбивката на някоя парижка улица би зърнал вместо познатия площад или кръстовище внезапно появило се море да се плиска в подножието на сградите, ширнало се безкрайно пред погледа му.
Това бе миг на потрес, който продължава и досега. Никога не свикнах със съществуването на Бога.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |