Издателство "Дамян Яков" направи ново попълнение в луксозната си поетична поредица с томче стихове на Робърт Бърнс. Изданието е двуезично. Българският превод е на Владимир Свинтила.
Поводът? През 2009 година се навършват 250 години от рождението на един от най-големите поети на Шотландия (25.01.1759) и тази годишнина се отбелязва в родината му по-мащабно и от официалния национален празник. Нещо повече – негово стихотворение се приема за неофициален национален химн. А извън родината си “истинският поет в ентусиазма на страстта”, както той сам се нарича, ще бъде честван от безбройните свои почитатели с нови издания на неустаряващите му поеми, стихотворения и писма до любимите му жени. В познати и съвсем нови преводи на всички литературни езици отново ще звучат “В цъфналата ръж”, “Старата любов”, “Девойката, която ми постла легло”, “Момина песен”, “Нощен разговор”, “Песен”, “Ненси”, “Меги от мелницата” и много други.
Робърт Бърнс е син на фермер, самият той е наричан „поет фермер" и „поет на народа". Владее до съвършенство английския литературен език, но създава великолепна поезия на живота и любовта, написана на диалект от южната част на Шотландия. Пътува много и събира шотландски народни песни, които преработва и адаптира.
Още за първата си книга “Поеми” Робърт Бърнс получава признание и слава. Тази слава и неустоимата му красота отрано са ключ към сърцата на жените – млади момичета и щастливо омъжени матрони, бедни прислужници и заможни аристократки. За него всички са невинни и чисти, всички завладяват сърцето му изцяло – но за кратко. Поезията му е хроника на любовните му възторзи и горчивите му разочарования. Разгулната му слава намира точно описание в поемата му “Прелюбодеецът”. Писмата, които пише на краткротрайните си любими, на роднините и приятелите си са безценен извор за бъдещите му биографи. От тях научаваме за пламенните му страсти, за дългия списък с незаконни деца и скучния му брак, за преданната му обич към родния край.
В България стиховете на Бърнс са известни и любими на поколения българи. Томчето “В цъфналата ръж” на Издателство “Дамян Яков” е още една нова възможност да си припомним някои от най-вълнуващите творби на шотландския бард.
В цъфналата ръж
Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла,
Джени пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,
то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
