Мили мои млади читатели,
Има една такава приказка, че литературата и математиката се обичат като кучето и котката. Но изглежда невинаги това е така. Много пъти съм виждал дружба между куче и котка, особено ако те живеят в една къща, в един двор. А дали е същото между литературата и математиката, това вече съм го изпитал върху себе си. Като ученик винаги съм бил отличник по математика, а по български език и литература едва съм закърпвал тройките. И нали и двете са в мен, т.е. в моята къща, те са длъжни да се обичат. Вече студент по журналистика, нямах нужда от математика и тя загуби първенството си. В края на следвнето подготвих две книги за печат, а по-късно видяха бял свят и други, и други. И то все за деца.
Но любимата ми от младини математика, скътала гнезденце вътре в мен, живееше в мен, вълнуваше душата ми. И ето, че дойде ден да стисне ръката на литературата. Родиха се задачи в стихове. ("Весели сметалки" 1987 г.) Не знам дали аз съм единственият (може и така да е), но задачите в мерена реч са налице. И съм сигурен, че колкото повече ви затруднява решаването, на задачите, толкова по-забавни ще ви бъдат стихотворенията. Затова четете и решавайте, решавайте и четете! А когато това математическо мъчение ви измори, или пък изпаднете в безизходица, отдъхнете си с веселите стихотворения, много от които са пълни с цифри, като "5летата едва не се заЗха", или "ПеЗч, брич", поставени тъкмо за отмора и развлечение.
Затова веселете се, четете и смятайте, смятайте, четете и се веселете!
Авторът
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
