Предлаганата книга представлява пръв литературен опит за задълбочено изследване на най-ранната епоха в историята на българската държавност - периодите "Авитохол" и "Ирник" от Именника на българските канове. В нея авторът се позовава на един действително широк кръг от първоизточници - древни извори за българската история, по-късни разработки на наши и чуждестранни изследователи, на излезлите през последните години "Сборник исторически летописи на волжките българи", "Джагфар Тарихы и древния български епос "Сказание за дъщерята на хана". Използвани са елементи от фолклора и митологията на различни народи.
В началото си книгата ни връща към позабравената и дълги години отричана и забранявана "хунска теория за българския произход". Хуни и българи са разгледани като два близки древни народа, чиито исторически съдби са се преплитали нееднократно през хилядолетията. Срещата им при Волга някъде около средата на IV век сл. Хр. става повратна точка за по-нататъшната им съдба: опора за хунската мощ през следващия век и предпоставка за създаването на по-сетнешната българска държава.Затова и имената на двата народа се срещат на много места из Европа и Азия, записани редом едно до друго.
Предлаганото изследване разглежда голяма част от известните досега разнообразни хипотези относно личността на Авитохол -основоположника на българската държава според "Именника на българските канове". Анализът на хронологичните и етимологични данни от хунската история, съпоставени с тези от Именника и достигналите до нас произведения на волжките българи стои в основата на отъждествя ването на българския Авитохол с хунския Газан.
Авторът задълбочено и пространно разглежда възкръсналия за нов живот пръв български епос "Сказание за дъщерята на хана", писан през далечния IX в., търсейки отговори на спорните въпроси относно неговото авторство, времето на написването му и българския му характер, като дава сериозен отпор на опитите за спекулации около поемата. С. Попов прави паралели между историята и митологията в епоса, като отделя внимание на всички по-съществени епизоди и образи, изследвайки ги с помощта на сборника "Джагфар тарихы", използван като своеобразен ключ.
В отделна глава са разгледани едни от най-популярните сюжети в българското народно творчество - сватбените облози-състезания, образите на девойката-юнак и детето-юнак, за да бъде открит в тях далечен отглас от бурната епоха на "Бича Божи" - Атила.
Въз основа на свидетелства от различни български, византийски, арменски, германски и други източници е изграден един цялостен и завършен образ на Ирник - втория по ред български владетел от Именника, положил основите на Стара Велика България и дал името си на цял 150-годишен период от българската история.
Васил Златарски пише: "Първоначалната история на българите несъмнено трябва да търсим в историята на ония средно-азиатски народи, които са известни под общото име хун-ну в китайските летописи и хунни у европейските автори."
Авитохол (Газан) поставя началото на хуно-българската държава с център т. нар. Седморечие - около езерото Балхаш през 153 г. Триста години по-късно Ирник въздига върху руините й Стара Велика България - държавата на българи и хуни. Древните хронисти записват името му като Влах Ерна или Бел-Кермек - Българският Ирник!
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |