Не се самонаблюдавай, ще се разочароваш! Аз не се съобразих с тази мисъл, хрумнала ми преди години. Не се съобразих и продължавам да пиша книгата си, приближавам към себе си, такъв какъвто съм днес, и това фокусиране на личността ми не ме изпълва с особен възторг. Един мъж е винаги по-сбръчкан, отколкото забелязва, по-плешив, отколкото се вижда, и това, което най-много тревожи - по-скучен, отколкото си представя.
Първата част на „Доколкото си спомням" бе определяна ту като автобиография, ту като биографично есе, мемоари, спомени, някои се престрашиха да я назоват роман, а аз съм седнал да пиша нейното продължение и пак не знам как да я нарека. В края на краищата колцина от нас знаят точно какво правят, защо го правят и какво всъщност искат от живота.
Мнения за тази книга
Давид Авишай - Израел -Реховот
Получих от България и прочетох, и ТРИТЕ книги. Смях се и плаках с героите от книгата. БЛАГОДАРЯ ТИ ПИСАТЕЛЮ, БОГ ДА ТЕ БЛАГОСЛОВИ! Това исках да напиша директно на Е-меила на Г. Данаилов. За съжаление, към когото се обърнах за съдействие по Интернет, не можа да ми помогне. Дано самият писател прочете тук моето мнение. Още веднаж, благодарности от мен и от всички тук в Израел, на които дадох да четат книгите, и ги коментираме със задоволство!
kosio spirov -sofia
Като видях бележката на "Тимотей" се сетих за коментара, който Достоевски дава за един млад автор "хубаво пише, но личи, че не е страдал достатъчно".
(въпросният "Тимотей" е сектант, член на старокалендарната църква и има капаци на очите). Това, че Георги Данаилов е неспособен да вярва, съвсем не му пречи да е талантлив. На мен лично ми е един от любимите български автори. И най-важното, страдал е достатъчно.
Blagovesta -
Gospodinat ot 1-iat posting mai naistina ne e chel nishto, no barza da dava mnenija i nai-loshoto da sadi!
Po sredata sam na parvata kniga (blagodarenie na Slovoto) i ne moga da se otkasna, s netarpenie she chakam da si kupja 2-ta chast, a sashto taka i -tat, zashtoto tova e kniga kojato trabva da ja ima vav vsjaka biblioteka!
Мартин Митов -София
Явно някои не са чели книгата, а дават мнение... Книгата е страхотна! Чудя се коя повече ми харесва - първата или втората част. Май и двете :-)
Георги Данаилов определено знае как да пише. И какво...
Тимотей Митев -Свищов
Твърде жалко е, че един толкова преуспяващ писател не знае какво прави, защо го прави и какво иска от живота. Хората се учат от него и затова са точно толкова объркани и безпомощни, колкото писателя.
Горчива е съдбата на атеиста, както на писателя, бил той и "гений", така и на читателя.
Бог да ни просвети със Словото си!
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |