Франция по време на Втората световна война. Главното действащо лице преподава немски език и литература, крие в мазето си библиотека с книгите на забранените от нацистите автори и оказва своята лична съпротива срещу окупатора, като приютява един арестуван от Гестапо полски евреин. В когото се влюбва. Класически сюжет, развит с много финес. Розие използва темите за търпимостта, малодушието, геройството, безразличието, които представя без коментар и без да взима страна, за да ни разкаже една завладяваща приказка за езика, книгите и любовта.
Херман се бе появил, аз импровизирах отвличането му, само желанието, което изпитвах към него, ми бе продиктувало тази героична постъпка, бягството от Гестапо, настаняването му в мазето, превода на Хайне, успях да го превзема, макар нищо да не предвещаваше, че личността ми може да предизвика такова диво желание. Начинът, по който ме любеше, не оставяше място за съмнение – обладаваше тялото ми като господар с плътояден апетит, нито една моя частица не бе пощадена, бедрата ми, пубисът ми, зърната на гърдите ми. Оставях се да ме погълне, защото така трябваше. Бях живо същество. Най-после.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |