В кралската власт има някаква необяснима магия. Самата идея, че един човек, поради своята родовитост, дължината на семейната линия или наследствените си качества е по-особен от нас и поради това - по-способен и вещ в тънкото изкуство на държавното управление, въпреки своята очевидна отживялост все още се проявява ту тук, ту там, с удивително постоянство. Дори и днес ние като че ли сме склонни да простим на един "Божи помазаник" неща, за които един roturier би понесъл най-суровия ни гняв. Мистиката на монархическата власт е все още жива и поради това нейното изучаване представлява значителен интерес. А едва ли има по-добър пример и по-илюстративна личност от онзи, който сам създава и утвърждава нетленната представа за владетеля персонифициращ държавата - Луи XIV, кралят слънце, "божественият дар" и абсолютният владетел, чийто пример е копиран до най-малки подробности и заляга в практиката на повечето европейски монархии от новото време. Дори такива безспорни въплъщения на градивната монархическа амбиция като Фридрих II и Наполеон Бонапарт не се стесняват да признаят, че са били вдъхновявани от примера и личността на Луи XIV, а историческият интерес, като се започне с Волтер и се свърши с последните по дата биографии, си остава достатъчно силен дори и днес.
Ние знаем едновременно и много и малко за личността на Луи XIV. От една страна, по отношение на фасадата, на неговите ежедневни навици, храна, облекло и обноски, на онова, което той сам обича да нарича metier du roi, ние знаем много. Но когато надникнем зад тази фасада виждаме като през матово стъкло - размазано и неясно. Не малка заслуга за това има и самият Луи, който полага извънредни усилия да бъде запомнен само в светлината на своето официално, кралско битие. В късните години на своето управление, подпомаган от маркиза дьо Ментнон, той съзнателно унищожава всички свидетелства, които биха ни помогнали да го видим като обикновен човек. В резултат на това днес ние разполагаме с много данни за институцията Луи и с твърде малко за човека, стоящ зад нея. Поради това за едни, като Пиер Гаскот и Луи Бертран, той е безспорно най-талантливият европейски владетел, заемащ важно място сред плеядата просветени владетели (rois eclaires) успели да поставят здравите основи на централизираната монархия. За други - и тук първи безспорно е мемоаристът дьо Сен-Симон, - Луи е само един помпозен позьор, воден за носа от безкрайна процесия любовници, министри и генерали. За трети кралят слънце си остава един от най-добрите актьори в големия спектакъл на абсолютизма. Неговото лично управление продължава цели 54 години, в хода на които той се променя от галантен млад мъж до 77 годишен прадядо, надживял не само своето поколение, но дори и своите внуци. Две генерации французи не познават нищо друго, освен "божественото” управление на краля слънце, превърнал се не само в институция, но и в истински мит. Точно затова мистерията около неговото дълго, белязано от върхове и трагедии управление, никога няма да се разсее напълно. А може би няма никаква мистерия, а само един дълъг живот, изживян с неотклонното преследване на една единствена цел - търпеливото изграждане на идеята и образът на le grand monarque.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |