“… от тук се започна да се обновява тази светла
обител при господина отца игумена хаджи Кесарий и
при епитропа Теодосий и при господина кир Йосифа
скевофилакса в 1816 година. В лето 1816 май, ден първи.
Алекси архитектон сиреч оустабаши.
И това пишещият е ученик на този Йосиф”
Рилският манастир със своята 1050 годишна история е една от най-старите светини на България. Преживял и византийското и турското робство, обявен от ЮНЕСКО за “Паметник на световната култура”, той не случайно е наречен “Душата на народа”.
В книгата са посочени някои от приносите на първия български архитектон Алекси Рилец в архитектурното изкуство при изграждането на Рилския манастир (1816-1819 г.) и възстановяването му след пожара в 1833 г. Те се изразяват главно в четири направления:
- изграждането на външната фасада като монументална крепост;
- построяването на уникалната магерница с голям брой арки и стабилизиращи изравнителни пояси, които я превръщат в художествена творба с превъзходни функционални и вентилационни качества;
- оформянето на вътрешната фасада на манастира с просторни чардаци, колонади в малък и голям архитектурен ред в два варианта (с и без междинни арки), с кьошкове с различна форма и красота, със своеобразни пожарозащитни стени;
- постигане на хармония между съграденото, вековната Хрельова кула и величествената природа върху неравен, несиметричен и труднообладяем терен.
Това събитие е изключително по своята същност, смелост и мащаб не само за българското Възраждане, но и за цялата национална история. Този невероятен строеж обединил мислите и мечтите на църковните дейци от Мизия, Тракия и Македония, събрал значителни дарения на стотици български градове и села обединява и многобройните дюлгерски еснафи от цяло българско. Стотици строителни групи, дюлгерски тайфи, зидари, каменоделци и дърводелци са привлечени от патриотичния призив да въплътят народната мечта в националния манастир, неповторим и невероятен, дръзнал като авангард на нацията да се мери с преславната Света Гора.
В средата на източното крило архитектон Алекси Рилец е замислял вграждане на висока часовникова кула с камбанария която да се извисява над Хрельовата и да напомня, че всички простосмъртни са подвластни на времето. Такива часовникови кули са вградени в средата на източните крила на по-големите Атонски манастири. Вероятно това е причината това крило да бъде изградено само на 1/3 от цялата си дължина по време на строежа му през 1816 г.
В книгата е направен и опит да се проучат и останалите творения на архитектон Алекси Рилец, както и да се проследи и проучи и рода му.
Други книги от Александър Обретенов Обретенов
Оптимизиране на дивечови популации
Лечебни и етерични растения дървесни и храстови видове
Изповед
Право на лов. Теоретичен курс
Architekton Alexi Rilets
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|