„Където някога вървяхме” от Шел Вестьо е истинско събитие за света на литературата. 10 години след първото му издание той е четен и препрочитан, превърнат във филм, превеждан и преиздаван. Рядко критици и читатели са така единодушни. И макар че авторът отправя поглед назад, той разказва за събития и човешки съдби, които ни помагат да разберем кои сме ние и каква е посоката, която трябва да изберем в живота си.
Това е сага за раждането на модерния човек, жаден за живот, преследващ мечти и търпящ разочарования. В сложни емоционални, социални и обществени перипетии са въвлечени няколко млади мъже и една огнена жена, с техните любови, страхове и горести. Някои от тях усещат гъдела на бунта и светотатството, но се подчиняват и правят онези избори, които се очакват от тях. Други открито се бунтуват.
„Където някога вървяхме” разказва историята на няколко фамилии – богати и бедни, чиито съдби се сплитат и разплитат в хода на големите събития от първата половина на ХХ век. Газовите фенери са заменени от електрически лампи, жизненият стандарт се повишава и нараства нуждата от забавления. Скоро пристига първият американски джазов оркестър и макар да цари сух режим, все се намира по някоя кана чай с подсилваща съставка. Тежките времена обаче оставят своя отпечатък върху хората. Гражданската война не приключва с края й, а трае години наред, като за някои така и не свършва.
Преплитат се съдбите на богати наследници и бедняшки синове като Еку Видинг и Алу Каяндер, провокативната Луси Лилиейелм, която се противопоставя на тесните морални норми на своето време, Ивар Грандел, който живее с пламъка на каузата, в която вярва.
Притежаващ интелектуална сила и изящност, романът вплита индивидуалните съдби в значимите обществени процеси по толкова убедителен начин, че сюжетът пулсира от живот.
***
Шел Вестьо (роден 1961 г.), отличил се като един от най-достойните продължители на великите реалисти на XIX и XX век в нашето съвремие, се движи непогрешимо в богаташките салони и в бедните стаички на работниците, в кръчмите и по тенискортовете, из столицата, завладяна от червените, и на вечеринките на висшата класа.
Това е красив, епичен и въздействащ роман, от който струи облагородяващата сила на литературата. Преводът е на Росица Цветанова, спомогнала тези 600 страници да бъдат така завладяващи и на български.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
