Защо капризи? Не ми е известно да има такъв литературен жанр. В музиката обаче има. И вероятно оттам е прескочила в съзнанието ми тази вироглава дума. Моят учител по цигулка Константин Зидаров имаше влечение към слънчево слово. Гледаше историята на музиката като през опушено стъкло. След като разбра, че буквите ме обичат повече от нотите, той се зае да ме посвещава в легенди за мистични виртуози. От набожния Арканджело Корели до Джузепе Тартини, който се срещнал насън с дявола! И най-накрая учителят ме представи на самия дявол, сиреч Николо Паганини. Той написал своите 24 каприза за соло цигулка, след като жанрът е имал вече дълга история: от Фрескобалди и Скарлати до Хендел и Бах. (Каква музикална култура!)
На границата на пълнолетието си пропаднах като във вълчи капан в серията от 83 офорта, които Франсиско Гоя нарича "Caprichos". За първи път видях с очите си звука. Беше като болезнено ясен сън. Гоя и Паганини по едно време съчиняват своите велики своеволия. Ако бих имал смелостта да репликирам Гоя, сигурно щях да избера друга серия. Може би "Тавромахията", защото съм зодия Телец.
Но думата "каприз" в своя латински корен означава просто "коза". Характерът на това животно е повлиял върху следващите значения. Във всяко от тях подскача вакхическият козел - демонът на първичното изкуство, който вторично се превръща в жертвен козел. А смешното страшилище Пан продължава да предизвиква паники, дори на финансовите борси. Колко високо са се изкатерили тези антични кози! Те нямат пастир. (Циклопът Полифем е пасал овце.)
Като дете съм пасал коза и знам, че не аз, а тя ме водеше и пазеше. Дразнеше се само когато я наричах Пенка (както си беше кръстена). Обясняваше ми, че истинското й име е Амалтея. "Аз съм кърмила Зевс - казваше тя скромно, - а не пикльовци като тебе." Тогава се обиждах: "Глупости. Когато Зевс се е крил в Крит, ти не си била родена." Тук Пенка-Амалтея врещеше от възторг: "Да, но ние - козите, се прераждаме и помним. При хората настъпва смъртта, а при нас настъпва животът. И свещеният щит Егида е направен от козя кожа. Дано те опази"...
Така ,че тези мои "Капризи" са преди всичко почит към Амалтея, а след това - шеги със себе си. Когато едно стихотворение отказваше да си намери заглавие, наричах го "Каприз", както подхвърлените деца са ги назовавали Найден. Щом разбрах, че всичко е каприз, реших да престана.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |