Идеята за съставяне на настоящия сборник възникна в процеса на преподаването ми на дисциплината „История на библиотеките", включваща модули, както за чуждестранните, така и за българските библиотеки. Съвременният преподавател, изправен пред разнообразието (или липсата) от източници по преподаваната от него дисциплина, често прилича на златотърсач, който пресява тонове пясък, за да открие златни прашинки, които да дари на своите студенти в процеса на обучението, което е и ключ към вратите на познанието, натрупано в класическите и виртуалните библиотеки.
Поради това, че сме българи, а и поради липсата на обобщаващ монографичен труд по история на нашите библиотеки, реших да съставя сборник със статии не само за да улесня студентите в подготовката им по осмисляне проблемите на историята на библиотеките в България, но и заради убедеността си, че истинската образованост на младото поколение е невъзможна без познания за собствената ни културно-книжовна история и нейните приносни знаци в полето и на европейската култура.
Целта на сборника е не само да даде на студентите „нишката на Ариадна", която да ги преведе през сложния и понякога противоречив исторически път на българските библиотеки, но и да ги провокира към нови изследователски дирения на тяхното поприще, в което има и много „бели полета". Чрез различни по дълбочина и обхват микро и макроаналитични проучвания на базата на упорито събирани архиви и факти за библиотеките ни, надявам се, че след време те не само ще бъдат запълнени, но и ще се направят нови изводи и обобщения за ролята им на духовна вселена на поколенията от различни епохи. На по-младото поколение учени възлагам надеждата си, че с резултатите от своите ползотворни търсения ще създадат необходимите предпоставки за написването на цялостна история на библиотеките в България и ще очертаят и защитят с повече аргументи ракурсите на присъствието им и в недалечна перспектива.
Сред мотивите ми за съставянето на сборника бе и желанието ми да спестя на своите студенти, ненаучени в гимназиалния курс да синтезират и записват само най-същественото - понякога и досадното н уморително бързо писане, при което се допускат много грешки в имена, градове, дати, факти и т. н.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |