Нийл Строс не е сред най-красивите мъже на планетата. Не е футболната звезда на гимназията, по която сте си падали тайно, нито безукорния началник отдел, по когото въздишат колежките ви. И все пак, Нийл е бил със стотици жени, някои от които – прочути красавици.
Как го прави?
Точно това ще научите от бестселъра на “Ню Йорк Таймс” “Играта”. В книгата Строс описва посвещаването си в техниките на съблазняването, опитите и грешките си по пътя към усвояването на една опасна игра, чиито правила трябва да познаваш отлично.
“Играта” е вашата паролата за достъп в тайното общество на прелъстителите-магьосници, вашият пътеводител в мистериозния свят на желанието. Как да покорите сърцето на всяка жена? Как да събудите у нея онзи болезнен копнеж, който дори да не е истинско щастие, е отличен заместител?
Научете тайната.
Нийл Строс е съавтор на още три бестселъра на “Ню Йорк Таймс” – “Как да правиш любов като порнозвезда” на Джена Джеймисън, “Мръсотията” на “Мотли Крю” и “Дългият и труден път назад от ада” на Мерилин Менсън. В момента той работи в списание “Ролинг стоун” и живее в Лос Анджелис
ОТКЪСИ
Синестезията е нервопаралитичният газ в арсенала на скоростния прелъстител. Буквално означава припокриване на сетивата. В контекста на прелъстяването описва тип хипноза, при която жената се поставя в състояние на обострена чувствителност, след което я караш да си представи нарастващи по интензитет приятни картини и чувства. Целта: да я възбудиш неконтролируемо.
Момичето се съгласи и затвори очи. Най-после щях да видя методите на Рос. Но още незапочнал Гримбъл, към нас измарширува набит, червендалест тип.
– Какво си мислите, че правите? – попита.
– Показвах едно упражнение за самоусъвършенстване, казва се синестезия – обясни Гримбъл.
– Ама това е жена ми.
Забравил бях да проверя за пръстен, а се съмнявах, че Гримбъл ще се върже за такава дребна пречка.
– Отстрани го – изсъска ми Гримбъл.
Нямах представа как да го направя. Не ми изглеждаше лежерен като Скот Байо.
– Може да го покаже и на теб – казах глуповато.
– Не знам за какво, мамка ви, говорите. – Приближи се и тикна лице в моето. Миришеше на уиски и пържен лук.
Заекнах.
– Така ще разбереш дали… дали… Забрави.
Мъжът вдигна ръце и ме блъсна назад. На момичета казвам, че съм метър и седемдесет и пет, но на практика съм към седемдесетте. Стигах едва до рамото му.
– Престани – обади се жена му. – Пиян е – обърна се към нас. – Винаги става такъв.
– Какъв? – попитах. – Избухлив?
Тя се усмихна тъжно.
– Страхотна двойка сте – казах. Опитът ми да го обезоръжа очевидно се бе провалил. Крещеше как щял да разкъса някого. Зачервената му пиянска физиономия беше на сантиметри от лицето ми.
– Приятно ми беше да се запознаем – изписках и бавно отстъпих назад.
– Напомни ми – каза Гримбъл, докато се изтегляхме към колата, – да те науча как да се оправяш с AMOG.
– AMOG?
– Алфа мъжкаря в групата.
А, това ли било.
* * *
Аз съм роб на любовта си към жените. Те могат да го почувстват. Слабостта на жените се крие в езика и думите. За щастие, това е една от силните ми страни. Ако опитат да ме отблъснат, аз започвам да се правя на паднал от Марс, все едно не разбирам какво ми казват.
Никога не съм се мъчил да се защитавам или извинявам, задето съм женкар. Защо? Защото жените си падат по репутацията. Така е. Аз съм Другия, от когото мъжете се страхуват, когато се оженят.
И след всичко казано дотук, бих желал да споделя с вас патентованата ми коки фани техника на сервитьорката.
Обикновено когато група мъже попадне на нова и унищожително красива сервитьорка, те не свалят очи от задника й и тайно я обсъждат. Но когато момичето се върне, стават примерни и учтиви, и се държат така, сякаш тя изобщо не ги интересува.
Напротив, аз веднага ставам коки фани. Ще бъда много подробен в описанието какво точно правя, защото според мен някои мъже не схващат метода.
Когато я видя да приближава, веднага въвличам някой приятел от другата страна на масата в привидно оживен разговор, като при това внимавам да съм с гръб към нея.
Когато тя дойде и пита какво ще обичаме, я игнорирам за няколко секунди. После я поглеждам и се преструвам, че чак сега я виждам. Незабавно проявявам интерес – сякаш съм открил Америка. Бързо, колкото тя да забележи, оглеждам тялото й, после се извръщам с лице към нея. Широка усмивка, намигване и играта започва.
Тя: Какво ще желаете?
Зан: (игнорира въпроса) Здрасти, ти май си нова. Как се казваш?
Тя: Стефани. А ти?
Зан: Аз съм Зан. Ще пия джин с тоник. (широка усмивка)
Дотук донейде съм разчупил леда, а споделяйки името си, тя ми е дала негласно право да стана по-фамилиарен. Когато се върне, пак се усмихвам и й намигам.
Мнения за тази книга
читанка -софия
много интересно съчетание на психология,еротика,философски размисли за смисъла на живота и човешките отношения и емоции.завладяваща творба,една от онези,които четем на един дъх.за съжаление превода е ужасен и на много моменти се губи смисъла.
Някой -Германия
Книгата наистина може да покаже някои страни на човешките взаимоотношения, но:
1) Когато издателите пестат пари за преводач или не му плащат достатъчно, за малкото време, в което той печели, прави бърз, лош превод
2) Бърз превод, значи лош превод, примитивен превод. Губи се цялостта на текста.
3) Чуждиците в описанието:
бестселър, парола, мистериозн, порно
...
4) Превода:
коки фани техника ... т.е. освен, че е бърз, на места го няма.
Чудете се после, защо българинът изглежда загубен. С толкова много чуждици и не интиуитивни думи в езика му.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
