Селищата, както и хората, имат своя биография. Златица и Пирдоп -подбалкански паланки в миналото, спретнати градчета на вчерашния ден, градове с амбиции днес, макар че са на един хвърлей разстояние, под едни балкани, на едни и същи пътища и реки, имат не само своя биография, но и собствена физиономия, свое настояще и бъдеще.
Историята им - най-същественият дял от всяка биография, е колкото обща и близка, толкова и различна. Поради това вчерашните историци, между които се откроява зрелият труд „Пирдоп в миналото и сега" на Методий Стоянов, са посвещавали трудовете си съответно на единия или другия град, на едно или друго селище в Златишко-Пирдопската котловина. Такъв подход е не само общоприет, той на пръв поглед е и най-естествен и логичен, той същевременно обаче е и най-малко проблемен.
Точно по противоположен начин е тръгнал младият колега - историк Иван Иванов, като си е поставил задачата да изследва историята не на един, а на двата града, включително и на някои от близките села, но да ги разгледа в една историческа епоха - от навечерието на османското нашествие до Освобождението 1877/1878 г.
И именно това наглед първоначално предизвикателство се е превърнало в първия безспорен научен принос на автора. Съпоставките на факти и събития, на описания и легенди са дали възможност на автора не само за обективност и критицизъм, за отсейване на идеализации и местни пристрастия, но и възможност за по-верни исторически обобщения. Към това нека прибавим и обширната литература - стара и съвременна, която грижливо е събрал и проучил, и архивните източници, които е ползвал в национални и местни архиви и библиотеки, в Ловчанската митрополия и Синодалния архив, в музейни и читалищни сбирки. Може без преувеличение да се каже, че трудът „Златица и Пирдоп през Възраждането" е изграден на познатата ни до момента и съвременна източникова база, което безспорно внушава уважение и доверие в читателя.
Още по-убедителен е изследователският подход на автора. Преди всичко той пренебрегва епизодичното и второстепенното и се старае и разглежда най-съществените проблеми от историята на двете селища. Това е дало отражение за стройната структура, за главите и параграфите в изложението, за акцентиране на специфичното в съдбата и миналото на населението в Златишко-Пирдопската котловина.
Мнения за тази книга
Кирил -София
Когато пише този автор, нека наистина бъде автор, а не да преписва от тук - от там и да публикува
Иван Иванов -София
Ако разкарате думата "АНОТАЦИЯ", може да звучите по български, а дори няма да сте досадни.
А за тази книга, котловината за която пишете се е казвала "Златишка котловина", защото това е кръстопътя и отправната точка. Център на тази котловина е един - Златица.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |