ВАШАТА ПОРЪЧКА ДО МОМЕНТА/ORDER      

Отстъпки до 30%, за заявки над 100 лв бонус 6%
доставки на твърда цена независимо от броя на книгите
плащане при доставка, срок за цялата страна 2 дни - 2.99 лв
Пощенски марки
ново съвети каталог доставки за нас следене кошница

Експлозивно

ЕксплозивноАвтор: Матю Райли
Обем: 382 стр.
Формат в мм.: 130х200
Издател: ИК "Бард"
Мека подвързия
Дата на включване: 2000-10-16

Категория: Трилъри

Нашата цена: 10.52 лв.

 

Група учени в изолирана американска полярна станция в Антарктида правят удивително откритие. Дълбоко под повърхността те стигат до нещо невероятно - нещо, погребано в леден пласт отпреди четиристотин милиона години.

Нещо метално... нещо, което не би трябвало да е там... Сензационна, безценна находка. Находка, заради която някои са готови да пролеят кръв.

В станцията е пратен ударен взвод американски морски пехотинци, командван от загадъчния лейтенант Шейн Скофийлд, за да запази откритието за Съединените щати. Междувременно други страни имат същото намерение и го осъществяват светкавично и безмилостно. За щастие хората на Скофийлд са опитни воини, готови да последват командира си в ада.

И скоро откриват, че са се озовали точно там..


Мнения за тази книга

цвети -Варна
Ами книгата е страхотна, каквото и да казват противниците й.Какво толкова, като не е достоверна.Който иска документална литература, просто да не я чете.Много е интересна, защото всичко в нея е необичайно,т.е. написано за първи път,а всеки ,който чете повече е срещал книги, в които фабулата е позната от дузини други такива,направо знае какво ще последва и просто прелиства страниците нататък.Мисля, обаче, че не всичко е толкова недостоверно - в живота има предостаъчно шантави неща, така, че защо да не се позабавляваме с една наистина много приятна книга

Плашилото -Свищов
Експлозивно е супер яка книга, а Райли е страхотен автор. Ето на това се казва екшън. Каквото и да разправят хората, това са фактите.

Иван Златарски -Отава
Превеждах и анотирах (вече не го правя) книги (основно трилъри) за изд. "Бард". Работата ми беше да чета и да давам мение, което след това може да бъде зачетено или не - това решават издателите. Ето каква беше моята оценка за тази книга: 23-годишен австралиец, написва втората си книга. Никой нищо не казва за първата, но тази е обект на яростни критики и на безкритични възхвали. Истината е, че става дума за нещо, което е смес от Индиана Джоунс, “Умирай трудно” и Супермен, но не с най-хубавото от тези филми, а... с най-неправдоподобното от тях. Авторът е заложил много на свойствата и ТТ-данните на съвременните оръжия, но сигурно не е чувал думата логика, не знае какво е това чудо “сюжет” и вероятно смята, че ако направи героите си не тримерни, не дори двумерни, а поне едномерни, това би означавало да падне дотам, че да напише отново “Война и мир”. Книгата е конгломерат от близо двеста глави (по 2-3 страници на глава) и всяка от тези глави е написана като епизод от комикс, предназначен да се появи в едно списание: героят е обграден от 10 командоси, насочили автомати към него, виси на скала, стои в центъра на мост, в двата края на който го чакат врагове, потопен е завързан с главата надолу в ледено езеро, пълно с кръвожадни косатки, намира се в подземна ледена пещера без никакъв изход от нея и му остават точно 28 минути, за да се измъкне от нея, понеже към базата лети ядрена английска ракета… и това е само 1% от абсурдните ситуации, в които се намира, и от които трябва да намери изход. Решението най-често е точно толкова абсурдно, колкото е и ситуацията. Измамата с “космическия кораб” се разбира чак към средата на книгата, но единият абсурд (е, добре нека бъде НФ елемент) е подменен с друг, не по-малък – оригиналната база, където преди 20 години е бил създаден и завършен тайнственият и суперсъвременен самолет, е пропаднала в ледовете след земетресение, но се е запазила в перфектно състояние. Малката Кристи намира за 1 секунда разковничето на загадката с паролата, позволяваща да се влезе в самолета, като познава в комбинацията 24157817 не какво да е, а 37-то (!!!!!!) число от серията на Фибоначи, започваща с 0,1… (където всяко следващо е равно на сумата от предхождащите го две), и веднага открива че 16-цифровата комбинация, която трябва да се въведе всъщност представлява следващите две числа (не съм сигурен живял ли е някога на Земята нормален човек, който да знае наизуст повече от първите 10-15 числа в редицата на Фибоначи, допускам, че някой гении знаят 20-25, но да познаеш от пръв поглед чак 37-то…!!! Хайде, сега…). Книгата е толкова абсурдна, че всякакъв опит да бъде вкарана в някакви норми чрез анализ на съдържанието й е просто загуба на време. Едва ли има страница, която да не е атакуема под една или друга форма. Дори най-общите щрихи на сюжета издъхват: французите имат 20 души специални (ама от свръхспециалните) части под ръка на 500 км от базата “Уилкс” при това въоръжени не с какво да е, а с… арбалети (!!!!), британците докарват в Антарктида посред зима в разгара на снежен щорм една четвърт от целия корпус на SAS, американците също се оказват в състояние да стигнат с кораб (!!!!) за ден-два, пресичайки половината земно кълбо (идват от Хавай), Скофийлд се озовава в кабината на напълно непознат му хиперсъвременен самолет и за 5 минути не само го подкарва, но и изпълнява с него абсолютно невъзможна авиоакробатика, състояща се в следното: британците са заложили мощен заряд, обграждащ базата, и в един момент го взривяват, къс от Антарктида се откъсва и рухва в океана като айсберг с обем 3 куб. километра, вътре в него е пещерата със самолета, когато леденият блок се свлича и започва да се преобръща (няколко пъти) летящият в малката пещера самолет маневрира така във въртящата се около нещо ледена обвивка, че да не се удари в нищо. Пилотът е човек, който е влязъл в него преди няколко минути! Друго: Скофийлд получва по радиото (от човек желаещ да му помогне) в базата списък от 20-ина случайни имена на агенти на всемогъщата ICG, които са внедрени тук-там по света. Организацията наброява хиляди. Сред двайсетината имена, с които разполага, Скофийлд разпознава около себе си (измежду 30-ината души, чиито имена изобщо се споменават) 7-8 човека. Той сигурно е един от най-големите късметлии в човешката история. Накратко, поставени до този роман най-щурите трилъри (в киното и литературата) досега изглеждат като учебници по формална логика. В сравнение с това дотук може би наистина не си заслужава да се занимаваме с факта, че неколцина от главните герои прекарват (не се споменава да са моржували в Сибир) поне няколко часа във водите на Южния ледовит океан посред зима и не хващат дори хрема. В няколко неща авторът е успял: подробното описание на различни оръжия (не точно като Кланси, при който това е органично вплетено в сюжета), и максималното използване на ситуацията, в която я натикал героите си (особеностите в отделните етажи на базата, моментното разположение на участващите лица и конкретното им физическо състояние, чисто механичните свойства на различни обекти и динамиката на влизането им в съприкосновение един с друг и т.н. и т.н.) и динамичността в развитието на онова, което за него вероятно минава за сюжет. Схемата на писане е: наближава края на дадена глава, главата на героя се оказва в устата на озверяла косатка и челюстта й се затваря, край на главата, начало на следващата, героят се издига с коремни мускули на въжето, с което са завързани краката му, докосва с върха на далновидно поисканата и дадена му предсмъртна цигара края на магнезиевия шнур, който за удобство е прекаран около белезниците на ръцете му, шнурът пламва и високата температура прогаря белезниците, това дава възможност на героя да извади от джоба си граната с втечнен азот, която хвърля в езерото и то замръзва на секундата. Първите десетина пъти читателят само се намества по-удобно на стола (върху възглавницата) си, следващите 50 случая ироничната му усмивка започва да става все по-крива, останалите 100 вече се чуди защо го правят на идиот. Предполагам, че в следващата си книга (тя вече широко се рекламира – Temple - разбрах, че вече е излязла и на български под заглавие "Храмът на инките") Матю Райли може би с цената на огромни усилия все още ще се въздържи от пълно отпускане на фантазията си, но в по-следващата ще срещнем епизод, започващ примерно така: “… На следващата утрин слънцето не изгря. Случваше му се за пръв път, но именно заради това Джеймс го бе очаквал и дори точно по тази причина си бе легнал по-късно снощи. Той знаеше, че няма безнадеждни ситуации, така че това не го отчая: реши да се възползва от случая и просто се обърна на другата страна, за да си доспи. Метеоритът, който иначе би се плъзнал под ъгъл от 7 градуса в земната атмосфера и би изгорял на 15 километра в небето над Унамуна, Небраска, без да събуди ничий интерес, сега благодарение на изменената небесна динамика в орбитите на планетите навлезе по-остро под ъгъл от 8 градуса, проби покрива на дома му и попадна в онова място на леглото му, където само допреди 2 секунди се бе намирало тялото на Джеймс. Там, скрит отдолу, цялата безнадеждно дълга нощ бе чакал своя звезден час наемен убиец, който избра точно този миг, за да натисне спусъка. Изпреварвайки излизането на куршума с няколко микросекунди, метеоритът се заби в дългата 7.1 инча титан-ванадиева цев на неговия XU-78w, разработка на секретната оръжейна лаборатория, умело ръководена вече осми месец от Джабар, незаконородения син на Осама бин Ладен… Два часа по-късно слънцето все пак изгря – уникалното подреждане на планетите, случващо се веднъж на всеки 3.2 милиарда години и забавило за малко въртенето на Земята, се бе променило. Джеймс стана. Край на надеждите му да си отспи в това прераждане. В главата му натрапчиво се въртеше цифрата 8. Друг на негово място би помислил, че това е знакът за безкрайност, завъртян на 90 градуса, но Джеймс не можеше да се заблуди – това бе 7256-ата цифра след десетичната точка в числото "пи". Погледна замислено през прозореца – да, изгревът беше по-червен, отколкото му се струваше… или по-скоро обратното – струваше му се по-червен, отколкото беше”. Сега, не искам да бъда разбран превратно: не казвам че книгата не се чете – точно обратното, част от отзивите в Интернет показват, че тя си има своя вярна публика, която я приема меко казано възторжено. Само че ако “Бард” вземе решение за превеждането й, ще трябва да я ориентира крайно деликатно (примерно към момчетата на възраст между 11 и 14.2 години), тъй като ако аз се излъжа да си купя подобна книга, тя ще бъде последната, която АЗ (лично аз, говоря само за себе си) бих си купил от злощастното издателство, понеже ще приема, че съм бил най-дебелашки излъган. И няма да бъда единственият, защото ако забравим за момент хвалебствията, има друга част от написаните отзиви (и те никак не са малко), които звучат примерно така: “Е, значи има надежда и нас да ни публикуват. Учили са ме, че една случайност в роман е приемлива, но две – това вече поставяло на изпитание доверието у читателя. М-р Райли си позволява една… на глава”. Друг читател съветва тази книга широко да се използва в учебниците като пример как не трябва да се пише. Трети успокоява, че книгата се чете… стига да можеш да изключиш чувството си за правдоподобност и ако си способен да понесеш тоталното замайване от невъзможните обрати на разказа (тази категория хора избягват да използват думата “сюжет” по отношение на съдържанието на романа). Трябва да призная, че я прочетох между другото (т.е. не съм се занимавал само с нейното четене) за две нощи. Накрая бях съвсем претръпнал и можех да чета още и още, само че бе свършила… не схванах защо – имаше доста нереализиран потенциал: главният герой бе жив, не всички лоши бяха получили възмездие, маса хора все още не бяха изгубили всичките си крайници, Антарктида не бе потънала, и Земята (в тази книга) все още се въртеше. Озадачи ме и колко много ситуации бяха останали неексплоатирани: скачане в кратера на изригващ вулкан, идване на себе си под гилотината в момент, когато ножът лети надолу (тук нещастно замесените в действието французи биха дошли съвсем на място), събуждане в гроб на два метра под земята, насилствено поглъщане на разгневена кралска кобра, изхвърляне в космоса без скафандър, и т.н., и т.н. Не споменавам за скок от самолет без парашут – тази банална каскада е отработена още от Джеймс Бонд. Както и да е… Понеже не бих искал да стана причина “Бард” да се откаже от превода заради язвителността ми и да се лиши по този начин от възможен издателски удар, опитах се да напиша колкото може повече за книгата, уви повече в раздела "Оценка", а не “Съдържание” – там е доста трудно да се добави нещо по-съществено.

valsodar -
Дано филмът, за който са откупили вече превата да е наполовина добър както книгата.

Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe

търсeне по м/у думите моля въведете търсената дума
иили   

най-новото в
Трилъри
Калипсо. Втора книга от трилогията за комисар Байер - Ингар Йонсрюд
Осемнайсет - Антон Берг
Сивия - Марк Грейни
Едно на милион - Лий Чайлд
Спенсървил - Нелсън Демил
Ирландецът - Чарлз Бранд
Вторият сън - Робърт Харис
Ксенофоб. Книга 1 от трилогия Нация - Лев Пучков
Изгубеният град на тамплиерите - Пол Кристофър
Кръв. Хроника на един безнадежден случай - Майкъл Конъли
Кондора се завръща - Джеймс Грейди
Изоставени - Коуди Макфейдън
Веригата - Ейдриън Маккинти
Парламентьорът - Фредерик Форсайт
Готвачът - Джеймс Патерсън, Макс Дилало
И пета ще умре - Джонатан Баркър
Офицер и шпионин - Робърт Харис
Цунами: Обратно броене - Бойд Морисън
Тайните бегачи на Ню Йорк - Матю Райли
Милениум. Тя, която трябваше да умре - Давид Лагеркранс
всички книги в категорията >>>

Проверка на почъчки  |  Вашата сметка  |  Нови книги  |  Съвети  |  Каталог  |  Доставки  |  На едро  | 
Мнения  |  Кои сме ние  |  Проeкти  |  RSS  | 

Приятели: С надуваема лодка около света  |  пощенски марки  |  СБСС  |  Забележителности в България  |  Ламбиеви колиби  |