Авторът не е пропуснал нито един български владетел, за когото се срещат данни във византийските и западните извори. Макар и с няколко думи, е предадено управлението на хан Кардам, цитиран като XI поред. С повече вещина и внимание Дюканж е отразил Крумовото време-тук фактите, с които борави, са почерпени и от "De administrando imperio" на Константин Порфирогенет, и от "Annales Fracorum". Хронологично следват събитията, свързани с Никифоровите войни и гибелта на самия император. За Михаил Рангаве се казва, че и той не е имал завидна съдба поради българския си съсед. Наблегнато е и на битката при Адрианопол, която принуждава Рангаве да отстъпи престола на Лъв Арменец. Събитията, свързани с обсадата на Константинопол, и най-вече смъртта на българския хан са предадени според няколко извора: Продължителя на Теофан, Константин Порфирогенет, Лъв Граматик, Минеи и Менелогия на Василий, Скилица, Annales Francorum. Изтъква,. че Скилица и Продължителя на Теофан съобщават; че Крум е бил убит в битка от Лъв Арменец. Дюканж не е дал собствен коментар по въпроса и само изразява съмнението си за края на този български хан.
За наследниците на престола след Крум авторът посочва Дуком, Цок, Мортагон и Балдимир. Информацията му за тях е доста пестелива, но все пак е важна. Единствено за Омуртаг казва какви са били връзките му с Източната империя и с тази на Людвиг Немски, до когото е известно, че е изпратил пратеници за уточняване на границите...
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |