Брилянтен антиутопичен роман, подчертаващ абсурдите на американската и източната действителност чрез неудържимото въображение на автора, изобилие от ексцентричен хумор, колоритни типове и унищожителна ирония. Миша Вайнберг е отявлен глобалист с наднормено тегло, единствен син на убит гангстер-бизнесмен, 1238-ми по богатство в Русия. След следването си в САЩ той се връща в Санкт Петербург, обстоятелствата го приклещват, но копнежът по любимата Руена се оказва непреодолим. Когато американците отказват да му подновят визата, понеже баща му е пречукал бизнесмен от Оклахома, Миша прави опит да се добере до Ню Йорк с белгийски паспорт, закупен на черно в Абсурдисвания (Абсурдистан), където се забърква с корумпирани местни политици и още по-корумпирани чужденци.
Миша Вайнберг, единствен син на убит гангстер-бизнесмен, 1238-ят най-богат човек в Русия, се е завърнал в Санкт Петербург след следването си в САЩ. Тъй като американците отказват да му подновят визата, понеже баща му е пречукал бизнесмен от Оклахома, Миша прави опит да се завърне при любимата си Руена в Ню Йорк с помощта на белгийски паспорт, закупен на черно в Абсурдисвания (Абсурдистан), където се забърква с корумпирани местни политици, още по-корумпирани чужденци и в куп сюжетни линии.
Роденият в СССР и израснал в Америка Гари Щейнгарт си спомня за началото на писателската си кариера: „Когато бях на четири или пет години, баба ми в Ленинград ми възложи да напиша повест за Ленин и за вълшебната му гъска. Двамата се опитват да завладеят Финландия и да извършат там социалистическа революция. Накрая, поради известни болшевишко-меншевишки политически дрязги, Ленин е принуден да изяде гъската. Баба ми плащаше с по резенче съветско сиренце на страница – същото, което сега правят от издателство „Рандъм Хаус”, така че разликата не е голяма.”
Съвременното си творческо ежедневие Щейнгарт описва по следния начин: „Сутрин ставам към 11:30 и изслушвам новините по радиото, после ям до към един следобед. От един до четири пиша в леглото – не обичам да ставам. От 4:30 до 5:20, както повечето нюйоркски писатели, съм на сеанс при моя психиатър. В шест часа се събираме в кафе „Соборски” на Пето Авеню – прекрасна виенска сладкарница, подходяща за следпсихиатрично съвземане – където се черпим с щрудел и кафе с шотове. От 7 до 12 запиваме по писателски, а от 12 до един след полунощ плачем заради неизбежната кончина на книгоиздаването, която ще ни принуди да си търсим друга работа. После в продължение на единайсет часа изпадаме в дълбок депресивен сън, след което цикълът се повтаря.”
Гари Щейнгарт е роден в Ленинград през 1972 г., но от седемгодишен живее в САЩ. Той е първият американски писател, носител на наградата „Удхаус“ за хумористична литература през 2011 г. „Абсурдистан“(2006) светкавично превзема класацията на „Ню Йорк Таймс“ и е определен от списание „Тайм“ и вестниците „Уошингтън Поуст“, „Сан Франсиско Кроникъл“ и „Чикаго Трибюн“ като най-добра книга на годината. Авторитетното списание „Гранта“ обявява Щейнгарт за „Най-талантлив млад американски писател“. Понастоящем живее в Ню Йорк, а произведенията му са преведени на повече от 20 езика.
Патрик Нес от Гардиан за романа „Абсурдистан“: „Това е сатира, неудържима, огнена, забавна, но също изненадващо чувствена. Повечето сатирични романи се раждат в мозъка и жлъчката, а този действа и на стомаха и либидото.“
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
