Авторът е учител по литература на 3 от загиналите деца.
В книгата си той среща различните гледни точки за случилото се край Лим – на родителите, на учителите, на съучениците на загиналите деца, на граждани и роднини. Погледът му към трагедията излиза извън рамките на документалното и поставя въпроси като прошката, вината и духовните измерения на събитието.
Колкото и да ни е трудно, трябва да се молим да ни даде Бог сила, за да издържим изпитанието, защото на никого не му се дава по-тежък кръст от този, който може да носи!
Опитах се да изложа истината такава, каквато я видях от моята позиция на човек, имащ възможност отблизо да се запознае детайлно и с двете гледни точки – тази на родителите на загиналите деца и тази на учителите, участници в злополучната екскурзия, и да мина дори отвъд тях. Освен частична реабилитация за учителите, искам чрез тази книга да помоля за прошка и родителите, ако волно или неволно някога съм засегнал техните родителски чувства, но те трябва да знаят – аз обичах децата им като свои! И любовта ми към тях ме накара да напиша тази книга, която поискаха от мен и аз от сърцето си я откъснах за тях!
Авторът
Мнения за тази книга
Живко Стоилов -
Чрез тази книга искам да извикам на висок глас: ”Ей, хора, чуйте! Аз видях, аз разбрах, аз почувствах и смея да свидетелствам – има живот след смъртта!
Това е само едно от предизвикателствата, които очакват читателя все още чудещ се дали е достатъчно смислено да си похарчи парите за „Лим бе моята Голгота”. Има и още много други и то не толкова екзистенциални като например ако човек се озове в потъващ в реката автобус пълен с деца какво би направил? Въпрос, които е не философски, а твърде реален. Книгата буди много полемики, защото става въпрос за истински случай и имената на хората са запазени реални, нещо, от което лично аз не бях много въодушевен когато четяхме книгата преди автора да реши да я публикува. Не исках някак си хората да бъдат поставени на фокуса на общественото мнение без да бъдат питани от една страна, а от друга защото това би породило много проблеми на Борислав с когото сме приятели. Това обаче е и големият плюс, защото така имаме една уникална книга която не може да бъде отмината лесно, както един булеварден роман за убиване на времето през уикенда. Въпросите които повдига книгата не се крият зад псевдоними или обичайното „героите на тази книга са измислени и всяко съвпадение на лица и събития е случайно”. Напротив, всичко е истина и то много директна. За което моето уважение към автора готов да си понесе негативите. А те са неизбежни в едно материално общество, каквото е нашето. Нямаме адекванта идея за живота след смъртта и прераждането, религиозната институция, каквато е нормално да има в едно общество, “нашата” ортодоксалната църква, е под всякаква критика, няма никакво знание, което да се дава на децата по отношение на духовното, така както това е нещо нормално за много страни от Изтока. В следствие на което хората живеят в едно своеобразно духовно невежество, заслепени и задушени от собствените си неадекватни възгледи. Живеем в едно консуматорско общество, в което се цени само това, което може да се пипне и види. А когато мине свеж полъх който раздвижва застоялия въздух, отровен за душата, хората подскачат като ужилени и са готови за бой. Никой не иска да си признае невежството и незнанието и което е по-лошото е готов да ги защитава с цената на всичко. Не знам защо, но когато се сблъскам с подобен феномен винаги се сещам за т.н. метафора на Платон, където той описва общество от хора, живеещи в пещера, никога не видяли истинската светлина, никога не излизали на свеж въздух, непознаващи външния свят, природата, слънцето... Поколение след поколение имащи само огъня като светлина и сенките по стените на пещерата като забавление, пещерните хора на Платон не могат да бъдат убедени в съществуването на друг свят, на други същества и т.н. И не само това, но когато някой от тяхното собствено общество дръзне да потърси истинската светлина и „отвъдния свят” и да разкаже после какво е видял – такъв човек се излага на риск или да бъде обвинен за невменяем или да бъде разпънат на кръст. Това е което се е случвало винаги и ще се случва и за напред. За щастие в днешно време поне такива хора не ги горим по кладите заедно с книгите им. Но пък те трябва да си носят кръста ако държат да бъдат чути. Има една вечна дилема за човека в живота и тя е: Джордано Бруно или Галилео Галилей – да бъдеш за да загубиш живота си или да не бъдеш за да го спечелиш. Не казваме че единият е начин е по-добър от другия, но все пак този избор стои пред всеки човек – почти ежедневно. Всеки си има своята Голгота и трябва да извърви пътя до там, защото това повдига не само него, но и хората около него – включително и тези, които забиват пироните. Евреите си затварят очите още за Христос Исус и продължават да си чакат “месията”, но истината е че евреите не са тези евреи, които бяха преди Исус, защото цялата история се върти около него от 2000 години насам!
Има някои неща, които звучат невероятно в тази книга, защото ни сблъскват с феномени, които са извън обсега на нормалните човешки възприятия.
Но това не значи, че трябва да се отрича всичко с лека ръка. Незнайното винаги е пред нас, но ние обикновено си затваряме очите за него – защото предпочитаме знайното. Само когато сме разтърсени от някоя трагедия като тази с децата от у-ще “Катранов” започваме да се замисляме по-сериозно за “нещата от живота”. И отново имаме избор – дали да подходим по конвенционалния начин и да използваме някой от готовите модели за реакция, психически шаблони, чиито единствена функция е да съхранят нашето невежество или да приемем предизвикателството на болката и промяната, да си задаваме въпроси и да търсим отговори, които биха разрешили не единичния случай на страдание, а биха ни позволили да стигнем до по-дълбоки разбирания и прозрения за живота и смъртта, за дълга и любовта...или с други думи да транцедентираме този свят за да се събудим за онзи, който е отвън пещерата, в която сме се родили...
За литературната стойност не мога да кажа нищо – защото съм пристрастен към начина, по който Борислав си пише книгите. Харесва ми, защото знам, че той пише само когато му “идва от вътре”. Няма нищо комерсиално в начина му на писане. Първите му книги бяха “Самиздат” и бяха издадени с общи средства и усилия и се подаряваха свободно на приятели и познати.
Но факта, че книгата се харесва на читателите и разтърсва и провокира е достатъчен сам по себе си. Нека да има своя живот и сега да върви при хората, да буди размисъл!
Таня -Варна
Книгата е много хубава, разтърсваща и написана с много любов и мъка. В дълбока древност един мъдрец е казал: Каквото горе, това и долу, дано не звучи нескромно - аз ще добавя каквото вътре, това и отвън. Защото ние преценяваме външните неща, в зависимост от това какво носим вътре в себе си. Ако носите любов, любов ще видите, ако носите това, в което осъждате автора - естетсвено това ще видите.
Гергана Савова -Свищов
Първо ще започна с това,че аз съм едно от оцелелите деца от трагичната катастрофа в река Лим. Още когато книгата излезе от печат аз си я купих... и имах основателни причини за това.Познавах автора й - г-н Борислав Русанов и този човек винаги беше предизвиквал в мен респект към личността му.Започнах прочита й от любопитсво,но тя ме грабна още от самото начало.Късно през нощта затворих и последната страница обляна в сълзи и замислена по много въпроси,които предизвика това четиво в мен.Когато започнах да я чета аз не бях предубедена за това,което Борислав Русанов беше написал...дори и за минутка не се усъмних в него, в неговия талант и дарба.Чрез тази книга този човек е излял толкова болка и мъка,а същевременно и толкова любов.Моля Ви,не нападайте една толкова чувствителна и лесно ранима душа без дори и да подозирате неговата цел за написването на книгата.Този човек не търси слава и пари,няма користни мисли,защото душата му е като на ангел.Книгата е просто едно духовно четиво,словестен паметник на дечицата и заслужава нашето уважение.Така че успокойте чувствата си и приемете протегнатата ръка за помощ,която г-н Русанов Ви подава,защото той обичаше децата Ви!!!
Борислав Русанов -Свищов
С написаното Тошко Братов би могъл да заблуди (и вероятно и това е целта му) хора, които все още не са прочели книгата, но няма как да заблуди сърцата на тези, които вече са я прочели или пък тепърва ще я прочетат. Защото сърцето разпознава това, което идва от сърцето.
Анна Депаула -Бостън, САЩ
НЕ СЕ ЛИШАВАЙТЕ ОТ ЕДНО НЕВЕРОЯТНО ЧЕТИВО ЗАРАДИ МНЕНИЯТА НА НЯКОЛКО ДУХОВНО СЛЯПИ ХОРА!
Изключително сериозна и разтърсваща езотерична книга! Прочитането й е истински катарзис – пречистващо и извисяващо духа преживяване. Убедена съм, че на автора му е помагано от невидимия свят, за да създаде творбата си, в която има толкова много от проблемите, които ни вълнуват и са толкова съществени – за сродните души и пророческите сънища, за болката и нейното превъзмогване, за вината и способността на човека да прости, за жертвоготовността и малодушието, за връзката между световете и за любовта, която надмогва смъртта... С тази книга сякаш авторът прегръща и дава утеха и надежда на всички, загубили любими същества. Всяка дума в нея е като прекрасна червена роза, която той е поил със сълзите си. И може би на това се дължи магическото въздействие на книгата и способността й да променя читателите. Намериш ли сили да я прочетеш ( защото не само написването, но и прочитането на книгата е истинско разпятие), никога вече не можеш да бъдеш същият...
Тодор Братов -Свищов
Аз съм баща на Антония Братова,и искам да кажа на всички,които Борислав Русанов е успял да заблуди,че този човек няма и грам представа за случая в Лим,и малцина знаят за сектантските му и спиритически наклонности.Той като представител учителското съсловие е много естествено да излезе в тяхна защита.
Познавам този авторотдавна и според мен той яхна вълната надявайки се да спечели малко слава и пари,но не беше това мястото и случая,където той да упражнява литературния си гений за сметка на нашата мъка и страдание.
Не се заблуждавайте хора! Такива като него ги е имало винаги.Похарчете си парите за нещо смислено. Това ви го казвам аз родител на Антония,който съм преживял ЧУДОВИЩНА болка да видя обичаното си дете в една сръбска морга и след това да гледам как коват ковчега му отвън!
Каква мистелия може да знае този човек.Та той не знае дори как изглежда река Лим а на мен ми се наложи да вляза в ледените води за да докажа на гражданска защита че не е невъзможно да се извади автобуса.
За безотговорността на учителите в онази нощ се изприказва много и едва ли е нужно сега да се повтарям.Някой казва че обичал децата ни едва ли не по-вече от нас!!!!
Не му вярвайте! Той не ляга и не става с гледайки снимките на децата ни,както това правим ние,нито животът ме се е преобърнал както нашия та да си присвоява компетентност каквато и да било по този случай!
Благодаря на всички,които ни подкрепяха!
Бог да ви благослови!
Борислав -Свищов
Когато оценяваме дадено нещо, без да искаме оценяваме самите себе си! Нашето възприятие зависи от нивото на нашето съзнание. Естествено е за прасето, което влиза в храм, да види своята кочина. Да,историята е необикновена! Но мислите ли, че изобщо щеше да бъде разказана, ако не беше толкова необикновена? Читателят е свободен - той може да вярва в реалността на описаните факти, а може и да не вярва, но в последния случай губи възможността да се докосне до магическия пламък, скрит в думите на книгата, облагородяващ и извисяващ човешките души. И може би не случайно в бр.14 на " Литературен вестник" от тази година " по значимостта на своите открития " Мистерията Лим" бе поставена редом до такива книги като " Селестинското пророчество", " Джонатан Ливингстън Чайката" и романите на Кастанеда...
Стефан -Хасково
Забраних на дъщеря си да чете този бълвоч след като прочетох отзивите за книгата.Според мен трябваше да има голяма червена точка отпред ,която да предупреждава ,че четивото не е за лица под 16 години.
Дарина -София
Това е мнение от списание "ТЕМА" прочетете го преди да си купите тази
ЕКЗОТЕРИЧНА КАША
Трудно е да се измъкне натурално парче действителност от екзотеричната бъркотия в тази книга. Още първите страници с цитати от молитви, “Пинк Флоид” и намеци за черна магия настройват скептично. Борислав Русанов е от учителите, които са си останали у дома по време на автобусната екскурзия, завършила в р. Лим. Той обещава съпоставки между гледните точки на колеги, родители и ученици, но на повечето страници разсъждава дали трагедията не е “жертвоприношение на Бога заради нашите грехове”, търси съвпадения в броя на апостолите и загиналите или преразказва пророчески сънища. Ванга също е в кюпа с предсказанието, че свищовлии ще страдат, докато не възстановят храма на името на покровителя Св. Илия, а пък шофьорът и той се казвал Илия.
Русанов си признава още, че контактува с духове и публикува свое стихотворение посветено на загиналите по време на земетресението през 1977 г. Капак на всичко са отзивите накрая, в които го сравняват с Ерих Мария Ремарк”.
Траян -Радомир
Аз съм баща и ако чета някъде как друг обича ,харесва и коментира качествата на детето ми без да е получил одобрението ми .....
Тихомира -Варна
Книга, чудесно ,но дали е трябвало да използва точно такива похвати от света на мистичното за да има и малък шанс за малоброен тираж.
Anna de Paula -Boston, USA
Knigata e edno neveroaytno chetivo za hora, koito tursyat po-vizsh smisul v tova, koeto se sluchva pokrai tyah. Tya tryabva da bude prochetena sus surtze otvoreno kum istini, koito sa mnogo po-dulboki ot golite fakti. Chudesen poklon pred tezi neveroyatni detza!
Пламен -Шумен
Идеите на Ренесанса са много положителни за развитието на човечеството,но за жалост чрез тях то придобива едно прекалено самочуствие относно своите възможности и знания.А обикновените хора са несъвършени.Такива са и техните сетива.Означава ли ,че не съществуват звуци с честота на трептене над 20 хил .херца ,след като поради несъвършенството на нашето ухо не ги чуваме?Или това е фантастика?
Това ,че не ни е дадено да разберем духовните причини за трагедията,не ни дава правото да ги обявим за фантастика.
И...не пожелавам на никого да бъде в подобна ситуация ,в каквато е бил Борислав след трагедията/между 'чука'на родителите и 'наковалнята'на учителите/.Тя не e никак фантастична , а жестока и реална.
Книгата е много сериозна...Но за това са необходими сетива.Ако ги нямате ...Тогава ви остава да я 'вмъкнете'в познат за вас жанр. И...да я отречете.Като повечето неща в България.
Но отношението на хората към духовното в света се променя.Рухват хилядолетни канони.Дори и за най-голямото предателство /на Юда/.
Изводът е...че това ,което мислим ,че е ...много често не е.
P.S.Добре е всеки ,който изказва мнението си ,да има и смелостта да напише е.maila си.Мисля ,че е време анонимниците в тази държава да понамалеят.
Тихомира -София
Knigata e po-skoro fantastika,koqto izobshto ne e saobrazena sas serioznostta na tragediqta.
Пламен -Шумен
Книга ,която ще разтърси всяка чувствителна душа.Хроника на една голяма човешка трагедия,разказана по много умел начин.Един от редките случаи в българската литература ,в който се търси, и според мен се намира ,духовната причина за случващите се неприятности около нас.
Вашето мнение за книгата можете да изпращатe на е-mail :borislavil@start.bg
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |