Любовна история, от която са създадени най-известният ликьор и едни от най-красивите фрески на ренесансовата живопис.
Флоренция, 1503. Когато Бернардино Луини, талантливият ученик на Леонардо да Винчи, се заклева, че всяка жена, която рисува, ще бъде красива като ангел, той няма никаква представа, че ще трябва да почака повече от двайсет години, за да открие своето вдъхновение…
Годината е 1525. Луини е нает да нарисува религиозна фреска в църква из хълмовете на Ломбардия. Художникът вижда в църквата красивата Симонета ди Сароно, наскоро загубила мъжа си в кървавите войни между италианските градове държави, и остава запленен от нейната красота и от тъжните й очи. Той я обезсмъртява като Мадоната в своята най-прочута творба, която и днес може да бъде видяна в църквата „Санта Мария деи Мираколи” в Сароно.
Художникът и моделът му се влюбват и като символ на любовта им Симонета създава свой шедьовър – тя измисля питие за любимия си от сока на бадемите, които растат в нейната градина. Но докато стенописът и ликьорът стават все по-популярни, връзката на двойката предизвиква скандал, който заплашва любовта им. И дори живота им... И днес хората се наслаждават на амарето Disaronno, но малцина знаят историята за любовта, която е вложила горчиво-сладката си тайна в него.
Сред горчивия аромат на бадемите и уханието на боята от четката на талантливия художник се разгръща една великолепна история за страст и предателство. За неподозирана смелост и благородство. За любовта, от която са родени най-известният ликьор – амарето, и едни от най-красивите фрески на ренесансовата живопис.
В романa „Мадоната на бадемите” Марина Фиорато съумява да улови ароматите, страстта и енергията на ренесансова Италия. Невероятно умело преплита суровостта на войните, на религиозните преследвания със страстта към живота и живописта. Всяка страница е пропита с атмосферата на историческия период – пищността на дрехите, величествени нюанси на кадифето и дантелата, луксът по стените, подовете и в дворците.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
