Книга от култовата руска поредица „Съкровищата на Валкирия”, състояща се от 5 романа, всеки от който има самостоятелен сюжет. Пред читателя се разкриват древни загадки, езотерично познание и тайни от най-секретните архиви.
На Земята има Звездни рани – следи от космически катастрофи. На едно такова място, отличаващо се с анормални явления и намиращо се в Таймир, е реализиран секретен проект на съветската власт – цял град на бъдещето, наречен Астроблема. Той е рожба на гениалния учен академик Насадни. В съдбоносни моменти в неговия живот се появяват загадъчни мъж и жена – като малък те го спасяват по време на блокадата на Ленинград, а по-късно, като възрастен, го предупреждават да не се качва на самолет, който ще катастрофира. Сега академикът е поставен пред най-трудния избор в живота си...
80 годишен германец пристига в Русия във връзка със свое проучване. Това е бившият щандартенфюрер от СС Адолф фон Шнакенбург, който се е занимавал с изнасянето на архивите от окупираните райони на СССР по заповед на Рудолф Хес, личния секретар на Хитлер. Шнакенбург изчезва безследно...
Журналистът Сергей Опарин е бивш дисидент и борец за свобода на словото. След перестройката той открива в архивите секретни документи още от времето на Дзержински, че тайните служби са се интересували от Звездните рани, както и немската групировка „Абендвайс” през 1942 г. През 1994 г. руските власти нареждат всички архивни материали да бъдат унищожени, но копия от тях достигат до Опарин. В търсене на Беловодието – легендарната страна на щастието Шамбала, журналистът се устремява към обезлюдения доскоро, но купен от новобогаташи град Астроблема...
Междувременно в Манорайската падина по височайше разпореждане се извършва дълбок сондаж. Към това място винаги е било насочено вниманието на управниците на Русия от различните епохи и те са пращали тайни експедиции. Сега се случват странни неща и всичката електроника отказва да работи. Един от ръководителите на геоложката експедиция среща прекрасна жена, за която дълбоко у него се пробужда забравен спомен...
Както винаги Русинов и Даря се озовават там, където земята, пазеща Солта на знанието, е заплашена от беда...
Човечеството е навлязло в етап на нещастия, катастрофи и сътресения, в който ще има много мъка, сълзи и пречистване.
Ние не знаем изобщо нищо – нито за себе си, нито за света. Съвсем нищо. А което го знаем, е толкова примитивно! Но това е докато не видиш и не почувстваш другото...
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
RSS |
