Филип Лхамсурен е наполовина монгол, наполовина българин и от деветгодишен обикаля света. Живял е в пансион в Смолян, в бежански лагер в Китай, в монголската степ и из улиците на София. Стига до Френския чуждестранен легион, а след това и до Панама като част от проекта „Сървайвьр”. Загубил рано родителите си и всякаква представа за национална принадлежност, той се превръща във вечен пътешественик, но вместо фотоапарат и раница предпочита да носи със себе си нож и тефтер.
Истинският смисъл е в усмивката, която стопля сърцето. Общувайки със съзнанието си, ние трябва да изпитваме радост и само управлявайки
мислите си, можем да получим щастие. То не зависи от външните условия, а от
вътрешния порядък и човек е щастлив дотолкова, доколкото е решил да бъде.
Ние полагаме основите на мъдростта в стремежа си повече от всичко да искаме да
бъдем себе си и нищо не се явява лошо или добро. Всичко зависи от това как
гледаме на нещата.
"Трябваше да позная човешката натура, за да разбера, че не съм длъжен да се
интересувам от хората и ако искам да направя нещо, то е да напиша разказ
със сърцето си.
Не се опитвам да променя никого, а да събудя последните оставащи хора. Моите
думи са твърди, но вървя напред не с тях, а с делата и вярата си, и най-вече с
усмивката, която е вечна парола за приятели."
Филип Лхамсурен
Това е разказ за едно пътуване на изток по земите на Сибир и далечните провинции на Монголия, където през по-голямата част от годината властва студът. Книгата не води читателя към приключения, но сама си проправя път към него, концентрирала в себе си светоусещането за значимостта на човешкия живот, неговата свободна и непреходна същност.
Пътувайки към зимна Монголия, Филип Лхамсурен разчита само на инстинктите си, за да чуе в себе си тихия глас на душата. Там, където очите виждат единствено свобода и простори, човекът става кристално чист и безпогрешен към истината за човешката си природа. Пробуждането в замръзналата тайга води до отговори за това кой съм аз, има ли смисъл животът ми, как да постъпя правилно, къде е любовта. Единствен и верен спътник са неговите тетрадки, писани най-често върху гърба на коня или до огъня. Пълни с искрена страст, те изследват живота с готовност да приемат онова, което предстои. В тях се ражда вярата към душата на човека, към единственото нещо, което можем да променим – себе си.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
