Ваймс погледна корицата. Заглавието гласеше "Светът на акото" Когато жена му се скри от поглед, той предпазливо и прелисти. Е, добре де, човек трябва да приеме, че светът се развива и че съвременните детски приказки вероятно няма да са за блещукащи мъничета с крилца. Докато прелистваше страница след страница, му светна, че който и да е написал тази книжка, със сигурност е знаел от какво хлапета като малкия Сами се кискат, докато съвсем останат без дъх. Той самият почти се усмихна на онази част за плаването по реката. Насред скатологията обаче имаше наистина доста интересна информация за септичните ями, боклукчиите и кенефаджиите и как кучешкият тор спомага за направата на най-първокласните кожи, и разни други неща, каквито изобщо не ти е хрумвало, че ти трябва да знаеш, но веднъж чути, някак ти се забиват в главата. Очевидно беше от авторката на "Пиш" и ако малкият Сам можеше да гласува за най-хубавата книга на света, щеше да е за "Пиш". Ентусиазмът му като че ли се разпалваше още повече от това, че необичайно пакостлив за Ваймс дух го подтикваше да озвучава до един всичките наложителни напъни.
Из "Смрък"
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
