Книгата има за цел, а отчасти и за постигнат резултат, преориентацията на философското мислене на XX век.
В нея съществуването на човека е преосмисляно в двойния кадър на „светово"-то и „исторично"-то. Парадоксалната взаимо-свързаност на загадките Битие и Време в една единствена — тази на човешката екзистенция — съставлява обаянието на тази творба.
ПРЕДВАРИТЕЛНА БЕЛЕЖКА КЪМ СЕДМОТО ИЗДАНИЕ ОТ 1953 ГОДИНА
Съчинението «Битие и време» се появи за първи път през пролетта на 1927 година в издавания от Е. Хусерл Годишник за философия и феноменологично проучване, т. VIII и същевременно като самостоятелна книга.
Настоящата нова препечатка, която се явява седмо издание, е без промени в текста, но пък е прегледана наново с оглед на цитатите и пунктуацията. Номерата на страниците на новата препечатка отговарят без ни най-малки отклонения на по-раншните издания.
Привежданото в досегашните издания обозначение «Първа половина» е зачеркнато. Втората половина вече, след четвърт век, не може да бъде прибавяна, без да бъде представена поновому първата. Междувпрочем, и днес нейният път все още остава необходим, ако въпросът за битието трябва да движи съществуването ни.
Относно разясняването на този въпрос бихме могли да препратим към брошурата «Въведение в метафизиката», излизаща от печат в същото издателство едновременно с това ново издание. Тя съдържа текста на една лекция, изнесена през летния семестър на 1935 година.
Мнения за тази книга
Джошкун Ибишев -Лондон
Поздравления за появата на Битие и време!Поздравления за издателството и за преводача,нагърбили се с нелеката задача да ни представят най-значимата
творба на М.Хайдегер!След Киркегор,Шо-
пенхауер,Ницше и Хусерл присъствието на
Хайдегер сякаш запълва поредицата от
най-забележителните предтечи на екзис-
тенциализма.
Няколко думи за книгата:трудна книга,езикът също е проблем,най-стран-
ният език на света.Не всичко разбрах.
Като се има предвид,че четох руския ва-
риант вече имате представа за какво иде
реч.Какво схванах все пак? Разбрах,че
основната характеристика на битието е
неговата крайност,временност.Разбрах
също,че то не е ,,тук и сега',а ни е
дадено като възможност там и напред.И
накрая вникнах,че битието е винаги мое
и можещо,въпреки,че налага у нас пред-
ставата за някаква непълнота,незавъше-
ност,недостиг и липса на цел/спомнете
си примера на автора с плода,който
зрее и накрая узрява,т.е.изпълнява за-
дачата си,а на нас битието ни бива от-
нето и ние умираме без да сме си изпъл-
нили задачата/.
Още дълго ще се връщам към този
текст,за да откривам все нови и нови
неща.И на вас пожелавам приятно четене!
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |