Уилям Смитбак, разследващ репортер от „Ню
Йорк Таймс" и съпругата му - антроположката
Нора Кели, са брутално атакувани в жилището
си в Манхатънския Ъпър Уест Сайд. Свидетели
твърдят, а и охранителната камера потвърждава, че нападателят е техният странен и зловещ
съсед - човек, който, според всички сведения,
е починал и погребан десет дни по-рано. Докато капитан Лора Хейуърт води официалното разследване, специалният агент от ФБР Пендъргаст
и лейтенант Винсьнт ДАгоста предприемат частно - и определено нетрадиционно - търсене на
истината. Криволичещото им пътешествие ги отвежда до места и общества в Манхатън, каквито
двамата дори не са си представяли, че може да
съществуват - потаен Вуду култ, в който външни
лица никога не са прониквали, а случайно проникналите - никога не се завръщат... - Господи, Бил, представяш ли си? Аз още не мога. Каза-
ха ми го преди дванайсет часа, а още не мога да повярвам.
- Повярвай, мила. - Уилям Смитбак Джуниър разгъна
дългите си крайници, опъна се на кушетката в дневната, след
това прехвърли ръка през раменете на съпругата си. - Още
малко от този портвайн?
Нора напълни чашата му. Той я вдигна към светлината,
възхищавайки се на гранатовия й цвят. Струваше му сто кинта - и напълно си ги заслужаваше. Той отпи и издиша.
- Ти си изгряваща звезда в музея. Само почакай. След пет
години ще те направят декан.
- Не ставай глупав.
- Нора, трета поредна година бюджетът е орязан, а са
дали зелена светлина на експедицията ти. Новият ти шеф не
е глупак. - Смитбак зарови лице в косата й. След толкова
много време продължаваше да намира този мирис - смесица
от дъх на канела и намек за хвойна - за възбуждащ.
- Представяш ли си? Следващото лято ще сме в Юта на раз-
копки. Дано да можеш да си вземеш отпуска през това време.
- Имам четири седмици. В "Таймс" отчаяно ще им лип-
свам, но ще трябва да се справят. - Той отпи нова глътка и
завъртя течността в устата си. - Нора Кели: експедиция номер
три. Не можеше и да искаш по-хубав подарък за годишнината.
Нора го погледна сардонично.
- Аз пък си мислех, че днешната вечеря е била подаръкът
ми за годишнината.
- Правилно. Така е.
- Беше идеална. Благодаря.
Смитбак й намигна. Беше завел Нора в любимия си ресторант, "Кафенето на художниците", на Западна 67-а - идеалното място за романтична вечеря.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
