Харизматичен красавец се изкачва високо по стълбата на успеха, като минава през леглата на високопоставени жени, мами на карти и шпионира високопоставени особи. Това се случва в романа „Бари Линдън“, който е нещо като „Панаир на суетата“, но с главен герой мъж, съперничещ по очарование на знаменитата Беки Шарп. Авторът и на двата романа всъщност е един и същ - Уилям Текери, един от най-големите английски писатели.
По своята литературна стойност „Бари Линдън“ е съизмерим с вечнозелени класики като „Джейн Еър“, „Гордост и предразсъдъци“, „Брулени хълмове“, „Север и Юг“, „Величие и падение на куртизанките“... А знаменитият режисьор Стенли Кубрик стои зад киноекранизацията на романа, получила 4 награди „Оскар“.
Този непознат досега на българския читател шедьовър излезе в библиотека „Световна класика“ на „Персей“ и включва предговор от проф. Симеон Хаджикосев.
Сюжетът: Редмънд Бари е темпераментен, красив, обаятелен и харизматичен млад човек, устремил се да спечели много женски сърца и да си завоюва високо положение в обществото. Потомък на обеднял благороден род, той се втурва стремглаво по социалната стълбица, извлича си дивиденти от благородни каузи, шпионира и мами, усвоява до съвършенство изкуството да съблазнява и да прави кариера.
Когато среща ослепително богатата и красива графиня Хонория Линдън, около която се тълпят поклонници и обожатели, той решава, че това ще е неговата бъдеща съпруга. Тя има още едно качество - стар и болнав съпруг, което прави апетита на пробивния младеж още по-голям...
Завладяващ, остроумен, невероятно четивен и изключително актуален роман, какъвто никой съвременен автор не би успял да напише. Той е и забавно практическо ръководство как да се успява в живота, но едновременно с това не ни спестява и уроци какъв не трябва да бъде човек.
Книгата е част от поредицата „Нови литературни гласове и културното наследство на творческа Европа“ (с подкрепата на програма „Творческа Европа“ на ЕС). А ако искате едновременно и да познавате образците на световната литературна класика, и да изпитате удоволствие от четенето, препоръчваме и други шедьоври в библиотека „Световна класика“ на изд. „Персей“: „De Profundis“ и „Портретът на Дориан Грей“ – Оскар Уайлд, „Великият Гетсби“ – Ф. Скот Фицджералд, „Четиримата конници на Апокалипсиса“ – В. Бласко Ибанес, „Предсказанието“ – Александър Дюма, „Наопаки“ – Жорис-Карл Юисманс, „Дракула“ – Брам Стокър, „Госпожа Мари Грубе“ – Йенс Петер Якобсен, „Мелницата“ – Карл Гелеруп, „Марианела. Мияу“ – Б. Перес Галдос, „Север и Юг“ – Елизабет Гаскел, „Джон Шърман. Доя“ – Уилям Бътлър Йейтс...
Уилям Мейкпийс Текери (1811 - 1863) е един от най-значимите английски класици, наред със сестрите Бронте, Джейн Остин, Елизабет Гаскел и Чарлс Дикенс. Романите му са удивително актуални и съвременни, защото той е успял да създаде човешки типове, в които всеки може да разпознае себе си или хора, които познава. Двата му шедьовъра са „Панаир на суетата“ и „Бари Линдън“, които са екранизирани многократно. Филмът на режисьора Стенли Кубрик „Бари Линдън“ печели 4 награди „Оскар“.
В предговора към книгата проф. Симеон Хаджикосев, най-авторитетният специалист у нас по западноевропейска литература, пише за Текери:
Докато Чарлс Дикенс в много по-голяма степен е отговарял на манталитета и вкуса на средностатистическия англичанин от викторианската епоха, Уилям Текери е бил предпочитан от интелигенцията. Дикенс много внимателно е следял реакциите на читателите и се е съобразявал с масовия вкус - в нито един свой роман той не се е отклонил от сякаш неизбежния хепиенд, за да не му обърнат гръб читателите. Докато Текери не държал толкова много да се харесва на читателите си и оставал по-верен на гражданската си съвест, бил много по-отворен към бъдещето.
И двамата минават през суровата школа на журналистиката, която подостря перата им и ги подготвя за голямата литература. Птичето на славата кацва твърде рано върху рамото на амбициозния Дикенс, докато младият Текери се увличал повече по живописта и действително притежавал талант на график. Първата среща между двамата се състояла през 1836 г., когато Дикенс търсел илюстратор за сериите на „Клубът „Пикуик“ след самоубийството на предишния художник. Текери му представил свои скици и рисунки. Дикенс обаче не приел сътрудничеството му. Ако Текери бе станал илюстратор на Дикенс, щял e да стане изключително популярен график, но литературата щеше да се лиши от автора на „Бари Линдън“ и „Панаир на суетата“.
Сложните отношения между двамата са обикната тема. Текери доверил на един от американските си приятели: „Дикенс не ме обича. Той знае, че книгите ми са протест срещу неговите книги.“ Факт е, че Дикенс е бил склонен да разкрасява действителността, докато Текери е безпощаден сатирик и реалист.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |