... Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са извинението ни пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават.
Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова толкова често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна знаят.
Бъди снизходителен към нас, Юли. Ние искаме да те направим
по-съвършен, отколкото сме ние самите, и честно казано, не знаем
как. Не се съмнявай в искреността на добрите ни намерения, защото
нашите съмнения са достатъчни.
Не беше ли твоето детство по-богато на заложби и чувствителност. Ние ли сме виновни, че то се насочва по едно тясно русло и че в заливчетата
на пролетния поток спират и остават безброй цветчета, които не могат да достигнат морето?
На нас ни се струва тъжна раздялата с детството. Но може би само на нас. Твоята гледна точка си остава винаги малко скрита. В това е и нейният чар.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |