Един изискан и циничен роман за зад кулисите на безскрупулни политически машинации и корумпирани медии във Великобритания в края на 80-те.
Майкъл Добс ни въвежда зад кулисите на безскрупулни политически машинации и корумпирани медии във Великобритания в края на 80-те, с детайл и дълбочина присъщи на автор преживял това, което разказва. Главният герой, Франсис Ъркарт, използва връзките и информацията си, за да излезе от сянката на анонимен партиен пост. Задейства грандиозна подмолна машина за скандали и шантаж, което ще разклати всички в Уестминстър, за да свали премиера и да заеме мястото му. Амбициозната млада журналистка Мати Сторин се натъква на историята на живота си, но тя ще й струва твърде много.
Най-силният коз за издаване на книгата е сериалът, базиран на нея – суперпродукция на Netflix с Кевин Спейси в главната роля и Дейвид Финчър като основен режисьор. Въпреки че сюжетът, героите, мястото и времето на действие са доста различни в книгата и сериала, възможностите за обвързване на заглавията и промоция, която сериалът предоставя, са огромни.
Втората силна страна е, че темите за политически игри, корумпирани медии и задкулисие са особено горещи в България в момента. И най-вероятно ще продължат да бъдат.
Книгата започва с много герои и събития, с много политическа терминология от британската политическа система. Разбира се, те са предпоставка за истинската история на главните герои Ъркарт и Сторин, но не случайно първи епизод на сериала започва директно от мястото, което е в 42 страница на книгата.
“House of Cards” е политическа драма за власт, задкулисие, амбиция, слабостите на човешката природа и тръпката от играта на надмощие. Разказът започва в навечерието на изборите за правителство във Великобритания, някъде в края на 80-те. Премиерът Хенри Колингридж е преизбран за втори мандат, а неговата партия за четвърти пореден. Но мнозинството им не е достатъчно и много от постовете в кабинета са изгубени. От това пострадва дългогодишният партиен апаратчик Франсис Ъркарт – 62 г., достолепен шотландски аристократ, един от доайените в политиката. Той е имал основен принос за изборната победа и съответните очаквания за по-висок пост, но остава в същото положение.* Разочарован и лично обиден, Ъркарт търси промяна на статуквото в своя полза, като се обръща към безскрупулните уроци от младостта си, огромното количество вътрешна информация, с която разполага и сравнително прикрития си профил.
В зловещата му схема, която се разгръща в действието на романа, той използва слабостите и амбициите на други: младата и доказваща се репортерка Мати Сторин; пристрастения към кокаин ПР на правителството Роджър О Нийл; алчният медиен магнат Ландлес; проваления брат на премиера, алкохолика Чарлз. Срещу обещанието да не цитира името му, Ъркарт доверява на репортерката Мати, че партията е отслабена и бушуват междуособици. Това е първото размътване на водата. След това изнудва ПР-а О Нийл с информация за злоупотреби, като го заставя да му бъде дясна ръка в подмолната схема. Първата му задача е да „изтече” информацията, че правителството отлага здравна реформа. Това веднага е използвано от опозицията. Същото се случва и с документ за тежка реформа във военното дело, непопулярна сред старите лордове в самата партия на правителството. По този начин се създава вътрешна война в партията. По време на ключова конференция на партията, „изтичат” данни на вътрешно проучване, според което рейтингът на Колингридж пада главоломно. Конференцията е пълен провал. Отчаян да поправи имиджа си, премиерът търси вниманието на медиите, но тогава идва последният удар срещу него. Братът на премиера, Чарли, е обвинен в търговия с акции, използвайки секретна информация, която само премиерът е можел да му даде. Всичко е толкова добре нагласено, че изглежда желязна версия – отново планът е на Ъркарт, а изпълнението на О’Нийл. Ден по-късно премиерът не издържа и подава оставка.
Започва състезание в нови вътрешнопартийни избори за лидер на страната. Фаворит е младият и социалноангажиран министър Майкъл Самюел. Другите няколко кандидати са възрастни и добре познати министри, но по-консервативни. Официално Ъркарт заема принципна позиция, че няма да се кандидатира и ще следи за вътрешнопартийния феърплей. Но зад кулисите сключва сделка с медийния магнат Ландлес. Той ще помогне на Ъркарт да сринат репутацията на другите кандидати и да издигнат кандидатурата му, а в замяна политикът ще се увери, че ще има държавното разрешение за сливането на двете най-големи вестникарски корпорации в Англия. Чрез медийни манипулации и политическо изнудване репутацията на всеки един от другите кандидати е съсипана: Самюел, с досие, че е бил комунист като студент; другите с личен шантаж (пр.: появяване на бивш любовник или запис на изневяра). Тогава медиите сами започват да търсят нови лица и медийната група на Ландлес призовава за кандидатурата на Ъркарт. Той се появява на бял кон и е на път да спечели изборите.
Във всички етапи О Нийл е основно оръжие на Ъркарт, но стресът, злоупотребата с кокаин, угризенията от задълбочаващите се измами и животът в лъжа идват твърде много на О Нийл. Той прогресивно се съсипва.
Журналистката Мати Сторин успява умело да комбинира острия си ум и политически нюх със съветите и подхвърлената информация от Ъркарт и бързо се издига в редакцията в един от вестниците на Ландлес. Същите тези качества й помагат да усети някакъв заговор, който е предизвикал падането на премиера. Но когато започва да разследва, работата й е спряна от редактора на вестника, под пряка заповед на Ландлес. Тя напуска с гръм и трясък и продължава разследването сама, с помощта на влюбения в нея заместник редактор. Мати търси отново помощ от Ъркарт. Заслепена от благодарност към него и от чара му, който той умело прилага върху нея, тя има всички факти, но не забелязва, че човекът, от когото търси помощ е всъщност злодеят, когото търси.
Мати все пак успява да стигне до О Нийл. Тогава той се паникьосва и стига до ръба на параноя и нервна криза. Иска помощ и защита от Ъркарт, който обаче вижда че О Нийл е опасен и може да провали целия план. Затова Ъркарт кани О Нийл в имението си в провинцията, където сипва стрихнин в кокаина му. По пътя обратно О Нийл умира.
Само ден след това Ъркарт ще бъде избран за премиер, проучванията са категорични. Мати отива да го поздрави и да се сбогува, знаейки, че след като той стане премиер няма да могат да се виждат повече. Срещат се в градината на покрива на Уестминстър. Когато се разделят, тя с мъка му признава чувствата си към него и той казва, че могат да се виждат в имението му в провинцията. Тогава тя се сеща, че това е много близо до мястото, където е открит О Нийл. Изведнъж всичко се подрежда в главата й. Тя открито обвинява Ъркарт. Обзет от паника той я блъсва през парапета на покрива. Тя умира. Поемайки офиса на премиер, Ъркарт цитира този „нещастен инцидент на самоубиство” като мотивация за него да се грижи за „психическото здраве на младежта”.
*Постът на Ъркарт е „chief whip”. Не съм сигурен, че имаме еквивалент в българската партийна система. Но функцията му е да се уверява, че всички политики са обсъдени с членовете на партията и че те ще гласуват ‘за’. Като такъв Ъркарт има достъп до всеки и до всичко, без името му официално да фигурира в комисии, работни групи, документи и т.н.
През 1989 е първата публикация на романа “House of Cards”, през 1990 BBC прави минисериал по книгата, през 2013 авторът, Майкъл Добс, прави редакция на текста, през 2013 също Netflix го адаптира в суперпродукция с Кевин Спейси в главната роля и Дейвид Финчър като основен режисьор. Именно това е най-силният коз за издаване на книгата. Сериалът още не е излъчван по българска телевизия, но това рано или късно ще се случи. Има над 100 000 сваляния в български торенти и става все по-популярен. В момента тече втори сезон, а трети е планиран за 2015. Въпреки че историята, героите, мястото и годините на действие са доста различни в книгата и сериала, възможностите за обвързване на заглавията и безплатната промоция, която сериалът предоставя, са огромни.
Добс е бил директор на щаба на Маргарет Тачър през 87 г. Това му дава огромни познания за тематиката на романа. Детайлите и предисторията на всеки герой, всяка институция, всяка сграда са впечатляващ и грандиозен фон за развитието на фабулата. А действието се развива в Лондон, където всичко има дълга и цветна история.
Сюжетът обаче търгва късно – чак на 42 страница се появява ясен главен герои с мотиви за действие. В началото многото герои със сложни имена, информация за събития и контекст, облечени в сложна и необяснена терминология и жаргон. Това прави текста труден и специфичен за превод, затормозяващ за четене и го отдалечават от това, което привлича зрителите на сериала. Също така обаче му дава дълбочина и потапя в атмосферата на историята. Когато Ъркарт задвижва схемата си, историята става последователна и динамична.
В сериалът е ползвана една десета от материала на романа. Ако сериалът е Джак Даниълс, романът е Лафроиг. Изисква придобит вкус.
“All the President s Men”, “Newsroom”, „Wag the Dog”, „Макбет”, това, което „Четвърта власт” би могло да бъде.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
