Поетът се заиграва с тривиалното всекидневие, смяната на сезоните, на деня и нощта. Намира проблясък във всяка обичайна ситуация и вкарва в нея вълшебен елемент. Поетът е героят на Пол Остър от „Лунен дворец”, който от квартирата си може да наблюдава луната само през един малък процеп между къщите. Който избере точното място, може да получи достъп до този процеп към луната.
Фрагмент от рецензията на Ценка Такова за предишната книга на автора "Безопасни игли", публикувана на сайта litclub.com.
"По принцип съм любител на метафорите и провокативните образи. При мен така наречените „хрумки” са твърде много и в повечето случаи трябва да се въздържам от тях, за да не превърнат текста в повърхностна игра на думи или натруфено коледно дръвче. Макар да не редактирам много, случва се да изчиствам излишъците, за да останат само най-истинските и убедителни образи, които от своя страна могат да се доразвият и задълбочат[...]
Трудно ми е да си представя, че пиша книга. Аз пиша стихотворения, понякога разкази, дори написах и един роман, но той всъщност беше сбор от фрагменти. Ще се изкуша да цитирам Атанас Далчев, който казва, че стремящият се към съвършенство е осъден да създава само фрагменти. Да, аз събирам своите фрагменти в книги и тогава мисля за цялото, но това е нещо вторично. Може би някой ден някой ще събере най-ценното, ще го подреди и тогава ще се получи тази Книга на книгите. Може пък и аз да бъда този някой. Кой знае?
Из интервю с автора на Петя Хайнрих, публикувано в public-republic.com
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |